“Ключът на Сара” е прекрасен исторически роман, чийто герои и сюжет са вдъхновени от реални хора и случки. През 1942 г. френската полиция задържа над 13 000 души. Повече от 4 хиляди от тях са деца на възраст между 4 и 12 години. Едно от тях е Сара Старжински.
Когато на 16 юли Сара е отведена заедно с майка си и баща си от своя дом, за да бъде задържана в известния закрит стадион Вел Д'Ив, тя скрива малкото си братче дълбоко в дрешника на стаята им. Убедена, че ще се завърне съвсем скоро, Сара заключва малкото дете, за да го предпази. Ключът от дрешника се превръща в талисман за малкото момиче, който й напомня, че трябва да се завърне в своя дом и да спаси Мишел.
60 години по-късно американска журналистка преследва историята на евреите от Вел Д'Ив, разкривайки връзка между жилището на семейството на съпруга си и събитията от юли 1942 г.
Някои тайни трябва да си останат тайни, но Джулия е решена да сподели историята на Сара, да открие какво се е случило с нея и да припомни историята на всички, изпратени на сигурна смърт от френските власти.
“Ключът на Сара” следва модела на много обичани исторически романи като “Дом” и “Нощ” от Камелия Кучер. Историята на Сара и настоящето, в което живее Джулия, се редуват в главите, пренасяйки читателя през книгата. Проследяваме историите на двете ни героини, преживяваме техните емоции и се изправяме пред предизвикателствата, които стоят на пътя им.
Сюжетната линия на Джулия води към себепознанието и щастието на една жена, живяла в сянката на съпруга си, в страна и семейство, които никога не я приемат като своя. Американка в Париж, тя не възприема напълно френските обичаи и порядки, което често я кара да се чувства изолирана и неразбрана.
Пътуването на Сара и нейните преживявания следват много различна посока от повечето романи за лагерите на смъртта, разказани в романи като “Татуировчикът от Аушвиц”, “Берлинска любовна песен” или “Последна спирка Аушвиц”. Действително, романът започва със задържането на семейството, но историята поема в неочаквана посока.
Харесах много книгата, но в това май никой, който чете често блога ми, не се е съмнявал. Това не е първото й издание на български език и съм щастлива, че се радва на интерес, защото го заслужава. Едно от най-интересните неща в този роман е усещането за странна несигурност, съчетана с увереност, която той носи. Какво имам предвид ли? Знаем, че нито едно от децата, които френската полиция задържа не оцеляват, но книгата постоянно ни показва възможността Сара да оцелее и преживее този кошмар. Знаем, че Мишел, заключен в дрешника, не би могъл да оцелее дълго, но знаем и че семейството има съседи, които бих открили и освободили детето. Несигурни сме за развитието на сюжета, макар да сме убедени, че знаем края на историята още от първите й редове. Като във всеки брилянтно написан роман, оказва се, че не знаем нищо за обратите, които книгата ще ни предложи.
Горещо препоръчвам “Ключът на Сара” и с нетърпение очаквам още нови книги от издателство “Обсидиан”!