Ennui (от френски) описва най-добре онова състояние на нежна летаргия, което ме обхваща всеки ноември. Не бих могла да го назова с друга дума.
Ноември е комбинация от носталгия по топлите летни дни, в които възможностите сякаш нямат край, и прохладните вечери с открадната романтика. Той е месец на преоценка. Месец, в който повече от всичко искам да мълча със себе си и с другите.
Но ноември носи и собствена магия. Той е месец, изпълнен с цветовете на есента. Месец, в който се крием в пухкави пуловери, снимаме изсъхналите листа и си припомняме забравени любими инди рок албуми.
Обобщено: ноември е месец, в който се чувствам като главен герой от ненаписан безсюжетен роман. Затова събрах и три книги, които да направят и вашия ноември романтично-носталгичен и красив.
„За жените и солта” от Габриела Гарсия
Една от книгите, която грабнах с най-голямо нетърпение! Винаги съм харесвала романи, които позволяват да надникнем в живота на няколко поколения, защото предоставят интересна перспектива към повратностите на съдбата. Именно такъв роман е и „За жените и солта” от Габриела Гарсия.
Той е истински богата на емоции творба, която увива читателя в тежкия дим на кубински пури, вълнува го с истории за смелост и майчинска любов, разбива сърцето му с разкази за жестокостта на социалното неравенство и имигранството. Героите на Гарсия са интроспективни, многопластови и трудни за опознаване, но именно в това е тяхната магия.
„Знаеше, че винаги жените са тези, които изтъкават бъдещето от изрезките, винаги героите са важни, никога авторите. Знаеше, че една жена може да отхвърли тази роля...”
Горещо препоръчвам да прочетете книгата през ноември, защото вярвам, че именно този месец на прелюдия към вълненията около Коледа и идната година, е перфектен за тази емоционално преломна книга.
„Аристотел и Данте се гмурват във водите на света” от Бенджамин Алире Саенц
„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената” е една от онези книги, в които се влюбих от първа страница! Няма да кажа, че се зарадвах, когато разбрах, че Бенджамин Алире Саенц е подготвил продължение на историята на любимите ми герои, защото ще е грозно подценяване на ситуацията. Истинската картина включваше развълнувани подскоци, които се оказаха напълно заслужени, защото „Аристотел и Данте се гмурват във водите на света” е прекрасна!
Бенджамин Алире Саенц е надминал себе си, създавайки калейдоскоп от красиви диалози между героите и света!
– Обичам дъжда повече от всичко. – Знам. Искам да бъда дъждът. – Ти си дъждът, Данте. – И исках да кажа: Ти си дъждът и пустинята, и си гумичката за триене, която кара думата “самота” да изчезне.
„Аристотел и Данте се гмурват във водите на света” е модерен псалм за любовта и толерантността. Свят, в който любовта между героите ни няма да бъде осъждана, може и да не съществува, но решителността им да картографират свой собствен, е вдъхновяваща.
Това е роман, който ще ви накара да се влюбите в идеята за влюбването. Ще ви разчувства, ще ви накара да мечтаете. И неусетно ще забравите, че навън е есен, че листата умират, а птиците спират да пеят.
„Момчето, къртицата, лисицата и конят” от Чарли Макеси
Есента е сезон, в който си мисля много по-често в картини с маслени бои. Дълбоки и наситени. Никога в акварел. Него свързвам с пролетта. Но илюстрациите в „Момчето, къртицата, лисицата и конят” промениха това.
Тази красива картинна книга носи нежност и силата на простичките истини, които децата знаят, а възрастните забравят. За приятелството, за трудните моменти, за себестойността и любовта, за всичко това си говорят момче, къртица, лисица и кон.
Луксозното издание е изключително подходящо за подарък на малки и големи, а аз си признавам, че това е една от малкото книги в библиотеката ми, с които не бих се разделила.
За „Момчето, къртицата, лисицата и конят” можете да чуете, че е “наследник” на „Малкия принц" и „Мечо Пух". Оправдани са паралелите с тези две книги, но дори да сте едно от малкото пораснали деца, които не принадлежат към книжния им култ (като мен), Макеси ще ви допадне.
„Понякога ми се струва, че вярвате в мен повече, отколкото си вярвам аз”, каза момчето. „Ще ни настигнеш”, отвърна конят.