• Tedy Rafailova

„Просто Селест” или защо #ThatGirl не е най-доброто, което можеш да постигнеш



Просто любов” безспорно е сред любимите ми младежки поредици! Харесвам стила на писане на Джесика Парк, близки усещам темите за безпокойството, обичам начина на пречупване на емоциите през призмата на социалните мрежи и обожавам кориците на Стоян Атанасов!


Днес от печат излиза българското издание на Просто Селест”, а аз не мога да скрия колко се вълнувам!


Няма да спра да опитвам да се променя, защото само промяната може да ми помогне да изляза. Или пък да вляза.

Срещаме Селест Уоткинс, с която се запознахме в Просто любов”, пораснала и готова да започне нов живот” в университет. Когато за първи път се срещнахме с нея, тя беше малко момиче на тринадесет години, което опитваше да се справи с травмата, която смъртта на най-големия й брат й бе донесла. В Просто Селест” тя е младо момиче на 18 години, което е твърдо решено да се впише”. Целта й е да се превърне в момиче, което тренира йога, храни се с красиво аранжирани и гастрономически издържани храни, има добри приятели, социален живот, хоби и безупречен академичен успех. Ако сте последователи на Tik Tok или Instagram хаштага #ThatGirl, то знаете точно в какво момиче се стреми да се превърне Селест.


#ThatGirl е своеобразно наследство от времето, когато The Tumblr Girl беше мечтата за естетически издържан живот, споделен в социалните мрежи, но с нотка на (макар и доста презряната вече мода на) #GirlBoss. С прости думи, момичето #ThatGirl е независимо, живеещо здравословно, безупречно организирано и полирано от върховете на белите спортни обувки до върха на прецизно подредения си “небрежен кок”. С още по-прости думи, то е фикция. Проекция на въображението, изградена върху колаж от внимателно организирани, заснети и споделени моменти, украсени с музика и подходящи филтри. Непостижим идеал, към който много млади хора се стремят, както правилно улавя и Джесика Парк.

Селест предприема всички стъпки, за да се превърне в това момиче. Помага в свободното си време на свои съученици, които срещат затруднения с кандидатстването, включва се в извънкласни дейности, опитва йога, прекарва време със семейството си и… общува! Този най-велик подвиг за нас интровертите, борещи се с безпокойство, тя осъществява с равни дози сарказъм и духовити социални странности. Не очаква обаче, че това ще я запознае с Джъстин - отговорник за връзката с кандидат-студенти в „Бартън“.


Както 180 секунди” и Просто любов”, в тази своя книгата Джесика Парк разказва история, в която присъства романтична нотка, но тя служи за фон на основното израстване на героите. Това не е история, в която момиче среща момче и това решава всички нейни проблеми, а книгаза преодоляването на болката, за откриването на себе си, за приемането на красотата на собствените ни различия.


И още нещо, което трябва да споделя. Признавам си, че от първата поява на Джъстин знаех, че е герой, когото ще харесам. Защо ли? Защото изпрати четири поредни имейла, за да потвърди среща! Кажете, не ви ли се е случвало?

Разбира се, аз обожавам книги, в които героите си разменят писма, имейли или бележки! Като човек, който дневно изпраща над двадесет имейли и стотици съобщения по работа, винаги съм смятала, че има особена романтика в добре изпипаната писмена комуникация.


Е, ако искате да поговорим за кофеин, Джесика Парк или книгите на ICU открийте ме в Instagram. Изпратете ми бухал, за да знам, че сте истински читател на Просто Селест”. ; )




54 views0 comments