„Миракъл Крийк” е книгата, която през юли четем с The Book Club Sofia. Както всички други истории, които Вивс и Дани са ни предлагали, разказаната от Анджи Ким е многопластова и изпълнена с морални дисонанси.
Тя изследва преломите, в които тежестта на грижата става непоносима, а обичта, естествена между родители и деца, се извращава. Използвайки дългогодишната си юридическа практика, Ким конструира забележително правдоподобен съдебен процес, лишен от широко използваните в жанра способи за скандализиране на читателите.
„Чудодейната подводница” предлага на пациентите си терапия с хипербарна оксигенация в барокамера, разположена в красив и усамотен парцел в Миракъл Крийк, Вирджиния. ХБО е терапевтичен метод, който включва дишане на 100% чист кислород под налягане, препоръчван при широк спектър състояния. Сред тях са смущения в половите функции, заболявания на сърдечно-съдовата система, неврологични заболявания, аутизъм, хиперактивност и други разстройства в развитието.
Пациентите на Пак Ю и съпругата му Йон са редовни посетители на „Чудодейната подводница” и като такива имат силно доверие в семейството емигранти, което им дава нова надежда и оръжие в борбата за подобряване на здравословното им състояние. Именно това доверие е поставено под въпрос, когато една от бутилките с кислород в барокамерата експлодира по време на сесия. Сред пламъците на огнения ад изгарят невинност, надежди, мечти и бъдещето на малко момче. Последвалите досъдебно разследване и процес откриват сред останките на пожара противоречиви доказателства, семейни тайни и тлеещи конфликти.
Използвайки привидно проста експозиция, Анджи Ким успява да увлече читателите в история, трагична в своята реалност. Опознала от първо лице предизвикателствата пред родителите на деца, посещаващи БХО, Ким пресъздава чувствата им. Така „Миракъл Крийк” се превръща в роман, който свири на струните на емоционалността, танцува с най-големите ни страхове като бъдещи или настоящи родители, усмихва се на моралните колизии, които предизвиква.
„Но тя знаеше - не заради Роса искаше трагедията й да стане заразна. Беше завист, чиста и проста. Мразеше това, че е обречена на нещастието си сама, завиждаше на приятелките си, които идваха с тавички и тенджерки да поплачат с нея за час, преди да хукнат да събират децата си от футбол и балет, и след като не можеше да се върне към нормалния си живот, то тогава, за бога, искаше да събори всички от пиедестала на нормалността, за да споделят с нея теглото и да й помогнат да се чувства по-малко самотна.”
През годините читателските ми предпочитанията се промениха от сюжетно центрирани към лирическо ориентирани. В този смисъл, все по-голямо значение отдавам на това как се пише, а не какво се пише. С удоволствие открих, че „Миракъл Крийк” успява да открие баланса между история, която завладява въображението с напрегнат сюжет, без да прави компромиси в стилистично отношение.
Заредена с нужната доза мистерия, книгата подтиква към препускане до последна страница, но едва при втори прочит разкрива емоционалното и лингвистичното си богатството. Именно тогава пред мен се откри и бриляната апосиопеза, която Ким използва във вътрешните монолози на герои като Мери – дъщерята на собствениците на „Чудодейната подводница”.
Всеки герой е абсолютно завършен образ с ясна емоционална палитра и характерен глас. Въпреки различията си, изградените образи са хомогенни в своите семейни обособявания. Така в членовете на различните семейства могат да се открият сходни, но не идентични, щрихи, които успешно допринасят за плътността на героите и историята.
Ако вече сте прочели книгата, но искате да прочетете и друго провокативно четиво, препоръчвам да дадете шанс на „Стените около нас” от Нова Рен Сума.
Comments