Дуологията „Чудовища от искреност“ е една от любимите ми YA Urban Fantasy поредици и съм безкрайно щастлива, че най-сетне мога да ви разкажа и за нейното българско издание!
“Тази свирепа песен” на Виктория Шуаб, която познаваме от поредицата “Четирите цвята на магията”, ни въвежда в утопичен свят на хора и чудовища.
“Чудовище, бъди така добро…”
В град Искреност всеки човешки акт на насилие има за последствие раждането на чудовище. За да опазят себе си и близките си гражданите на Искреност са изправени пред избор – да се присъединят към Хенри Флин и неговата армия за защита в Южната част на града или да живеят в охолство и спокойствие в Северната част, плащайки такса за защита към Харкър и неговите чудовища.
Мистериозното изчезване на единствената дъщеря на Харкър – Кейт и осиновения син на Флин – Огъст, е катализатор за окончателното разпадане на крехкия мир в града.
От месеци двете части на града се подготвят за конфликт. Харкър събира своите чудовища, а Флин стяга редиците си с доброволци и изпраща неочакван разузнавач в Северната част на Искреност. Месец по-рано, на Огъст е дадена фалшива самоличност и той е изпратен да учи в същото училище, в което е преместена и Кейт. За него това е шанс да бъде част от армията на баща си, да бъде полезен, също като брат си Лио. За нея, това е поле за изява. Училището й е още една частица от град Истина, върху която семейство Харкър трябва да установят своя контрол.
Той е сънаи – чудовище, родено от смъртта на невинни, склонен да плати и най-високата цена, за да бъде човек. Тя е момиче, готово на всичко, за да получи уважението и одобрението на властния си баща. Той е внимателен и сдържан. Тя е безпощадна. А чудовищата в Истина са гладни.
Трудно ми е да обобщя всички причини, които ме карат да харесвам дуологията “Чудовища от искреност”, но все пак ще опитам.
Едно от големите достойнства на Виктория Шуаб като автор е умението й да изгражда пълнокръвни образи за своите герои и едновременно с това да въвежда читателите си в един изцяло нов фентъзи свят. Можем да видим това в “Четирите цвята на магията”, в дуологията “Злодеи”, дори в поредицата й за деца за Касиди Блейк. Светът на “Чудовища от искреност” е изключително комплексен, пълен с митология и история, обгърнат в мъгла от мистерии и политически шантажи, но въпреки това той се усеща подреден и познаваем.
“Тази свирепа песен” е високоскоростно ърбан фентъзи, което поглъща всяка честица от читателското съзнание. Действието се развива толкова стремглаво, че почти те е страх да оставиш книгата… току виж, нещо се случи и ти го пропуснеш! Харесвам такива книги, но все пак героите си остават любимата ми част от историята.
Кейт Харкър е героиня, която може би няма да се хареса на всички. Тя е инатлива до степен на безразсъдство, умна, но съвсем не колкото си мисли и прекалено манипулативна, за да бъде “невинна”. Най-голямото й желание е да докаже достойнствата си пред своя баща. Изгубила майка си прекалено рано, сега баща й е единственото семейство, което има. Неговото одобрение е всичко, което Кейт желае и единствения начин, който вижда за извоюването му от човек, който управлява армия от чудовища, е насилието.
За разлика от Кейт, Огъст Флин е герой, който моментално ще спечели сърцето ви! Внимателен и аналитичен, той прави всичко възможно да бъде човек, макар да знае, че никога не би могъл. Читателските му интереси, вниманието, с което се отнася към всички и всичко в живота си, както и любовта му към цигулката ми напомниха на Джем Карстерс от “Адски устройства”.
Всеки от тримата сънаи, осиновени от сем. Флин, е роден от голяма трагедия. Така се раждат чудовищата сънаи и затова те са и най-силните сред тях. Само със силата на своята музика Огъст може да отнема живот и само със силата на волята си може да го пощади.
Погледнато с просто око, това е история за човешко момиче, което желае да бъде чудовище и чудовище, което желае да бъде просто момче. И макар това да е сюжет, който сме срещали много пъти, “Чудовища от искреност” е поредица, която не можем да подминем. Малко са книгите в жанра YA Urban Fantasy, които са оставяли толкова траен ефект върху мен. В дуологията има много политика, напрежение, забавни моменти, но и наистина смазващ край, за който се чувствам длъжна да ви предупредя.