Имам особено неприятен ден. Предхождан от поредица неприятни дни, превърнати в седмици на бавно душевно убийство. Или по-скоро самоубийство – нали така се нарича, когато сам си нанасяш вредата?
За вътрешните душевни кръвоизливи си имам лек или поне временно решение – литературата – смислена, дълбока, оставяща те с усещане за разбиране. И днес, и вчера, тази литература за мен е прекрасното издание на „Гардеробът” от Олга Токарчук.
Интересно е как книгите на полската нобелистка винаги идват при мен в правилен момент. Колекцията от три творби – „Гардеробът“, „Стаите“ и „Deus Ex” – ме остави с онова прекрасно чувство на себеоткриване в думите.
„Гардеробът“ – първи от разказите, с които Токарчук ни омагьосва в сборника, описва брилянтно самонаранената чувствителна душа. Героите му търсят спасение в изолацията, в прескачането до нови и мечтани светове, в които са само те. Ще излъжа, ако споделя, че нито веднъж не съм се запитала що ли е то човешки свят в гардероб или не съм поискала да го открия.
Литературата е моят гардероб. Онова прекрасно място, далеч от другите, в което мога да откривам нови вселени, да се губя в тях, оставяйки писателските думи да ме лекуват. Токарчук слива присъщата й психологическа дълбочина с магически реализъм, за да ни даде именно това.
Със „Стаите“ преминаваме от собствените си вселени в чуждите. Виждаме хората през калейдоскопа на собствените им навици и хотелски стаи, за да попълним празнотите в пъзелите на собствената ни душа. „Стаите“ е изследователски поглед над представата за другия, на сравнението му с винаги променящото се „нас”. Този разказ е блестящо изграден с красиви лингвистични фрагменти, които единствено безкраен преводачески талант като Крум Крумов може да преведе.
Опустошителната красота на сборника кулминира в извращение на реалността – дигитализирана, всепоглъщаща и неусетно убиваща човешкото – така както много от нас я усещат всеки ден. „Deus Ex” е гротескна възхвала на съществуването чрез контрол в дигиталното, но без следа в реалното. Той е и еманация на желанието за фиксиране върху конкретното, отричайки глобалното. А целта? Запазване на собствената душа.
Това е може би най-интересната творба в сборника, защото изследва последствията от безвъзвратно осакатената душа и нейните отговори на реалността. Един от най-важните съвети за самосъхранение, който често забравяме, е „пази се от онзи, който смята себе си за Бог”. Божественото, възприето от човека, рядко е добро, никога не е милосърдно и неизбежно повлича заобикалящите го във водовъртеж от разруха и болка.
„Гардеробът” не е сборник, който би почувствала емоционално дисоциираната душа. Той е колекция от лековити пластири за онези читатели, ранени от реалността, отчаяно стремящи се към свобода. Подарете си го!