Трепетното очакване на петъчния ден е чувство, което милиони хора споделят всяка седмица. Но за Ефимия и приятелите й този петък не носи обещание за почивка и забавление, а за изпитания и ами… смърт.
Добре, да се върнем малко назад.
„Избраните“ в книга втора от поредицата на Скарлет Томас „Светотръс“.
След събитията от кн. 1 ( няма да ви ги разказвам, за да не разваля удоволствието от четенето – ревю за кн. първа ТУК ) Ефимия Трулав и приятелите й са отново в училището за надарени, проблемни и странни деца „Туситала“. Учителите и часовете им там са все така шантави, а у дома бащата на Ефи става още по-краен в ненавистта си към магическото.
След като реклама по радиото обещава петдесет лири в брой на всеки предал копие на популярната детска книга „Избраните“, той започва безмилостно издирване на копието, което Ефи притежава.
„Призивът“, както Рейвън го нарича, е инициатива на издателката на майка й – Скайлуриан. Именно майката на Рейвън е автор на обичаната от мнозина история. След унищожаването на всички копия на „Избраните“, ще бъде издадено още само едно единствено копие, което ще осигури на майка й и издателката й несметни богатства. Но не това оказва се е основната причина за проекта.
„ – Ако прочетеш последно издание, ставаш Последният му читател, влизаш в книгата и я преживяваш – отвърна Рейвън. – А после излизаш с дарове и други такива – добави Улф.“
Но защо й е на Скайлуриан повече магическа сила и кой всъщност е спонсор на начинанието е загадка, която героите ни трябва да разрешат.
Съобщението, предадено по космическата мрежа, че този петък Ефи ще умре тегне над тях, задава се митичен метеоритен дъжд, а междувременно учителят им по физическо е решил на всяка цена неговите състезатели да спечелят турнира по тенис.
Всичко звучи като рецепта за перфектна вихрушка от приключения и забавни случки, дори преди Скарлет Томас да ни представи нова порция ексцентрични персонажи.
Говорейки за героите на Томас трябва да отбележа, че като за детска книга, персонажите ми се струват прекалено много. На моменти дори аз се обърквах, срещайки някои второстепенни и третостепенни герои.
Друг недостатък на някои от героите в поредицата, напр. Оруел Букенд, е тяхната едноизмерност. Бащата на Ефи е напълно неприемлив като образ на родител. Той е обрисуван като незачитащ емоции, разум и магия, но така и не вникваме в причините за това негово поведение.
Въпреки това, „Избраните“ е книга, която много ме зарадва!
От забавни моменти като Максимилиан, подреждащ приоритетите си правилно:
„ – Мираж ли сте? – попита той унило. – Не ставай смешен. Миражи има само в пустинята, не и на полето – отвърна Рейвън. – Мислех, че ще умра. Имате ли някаква храна?“
до търсенето на истинския талант на Ефи като метафора за личностното израстване чрез себеопознаване, книгата е достойно продължение на „Поляната на дракона“.
Едно от нещата, които наистина ми харесват в поредицата е непринудената приятелска връзка между героите. Те са открити и истински привързани един към друг, макар до началото на „Поляната на дракона“ да нямаха симпатии един към друг. Освен това, в „Избраните“ ясно можем да проследим колко бързо израстват героите им емоционално.
„Някои обичат да прекарват времето си с по-слаби от тях хора, за да изглеждат по-добре в очите на околните. При Улф беше точно обратното. Той се гордееше с приятелката си и обичаше да тренира заедно с нея, когато можеше.“
Изключително важен за всяка детско – юношеска книга е сюжета и най-вече, ефективното му развитие. Скарлет Томас се е справила страхотно с разширяването на света на „Светотръс“ и обогатяването на персонажите и сюжетните им линии.
Благодаря на изд. Прозорец, че се свързаха с мен и ми изпратиха копие за ревю! „Поляната на дракона“ ми стана любима книга от първи ред (буквално!), а „Избраните“ се оказа още по-забавна и интересна.
Разбира се, също както и „Поляната на дракона“и „Избраните“ идва при нас със страхотна корица!
„Чувала съм, че колкото повече хора прочетат и обикнат една книга, толкова повече сила се натрупва в нея.“
Нямам съмнение, че съвсем скоро книгите от поредицата на Скарлет Томас ще натрупат в себе си много сила, благодарение на нас читателите!