След като баща й се разболява, а търговията му с памук замира, за да запазят своя статус, Алва Смит и сестрите й нямат друг избор, освен да се омъжат изгодно.
Умът и красотата на Алва привличат младия нюйоркски „принц“ Уилям Вандербилт.
„Винаги съм вярвала, че ще се омъжа за джентълмен с титла, земи и поданици. С история. “
По това време, сем. Вандербилт, макар несметно богати, са отритнати от висшето общество.
„Той е парвеню. Ти си Деша. Дядо ти е бил конгресмен. Чичо ти беше губернатор.“
Алва Смит, макар и бедна, все още има тежест в обществото и брак с нея, би осигурил мястото, към което Вандербилт се стремят.
„ …съчетанието между безупречното потекло на Алва и парите на Вандербилт щеше да наклони социалните везни в тяхна полза и да доведе до възход на двете фамилии. “
Находчива и настойчива, тя подема инициатива след инициатива, за да изкачи стълбата на висшето общество.
„И още не можем да се доберем до ложа. Май мъжът ми трябва да организира приятелите си в комитет и просто сами да вдигнат нова опера. Няма какво да чакаме обществото да ни отпуска заслужените привилегии.“
Отхвърляна отново и отново, тя не се предава. Неспособна да се вмести в невъзможните стандарти на нюйоркчани, тя решава да създаде свои.
Аутсайдерът се превръща в лидер. С архитектурните си проекти, променили облика на Ню Йорк и културната и благотворителната си дейност, Алва издига фамилията Вандербилт до тъй желания висш ешелон.
Но изгодният брак се оказва нещастен. Взаимното уважение е разрушено, а последвалия развод, изпраща Алва отново в покрайнините на обществото. Времето за тези катаклизми не би могло да бъде по неподходящо, тъй като Алва се готви да потърси съпруг за първородната си дъщеря. Макар да е отново изолирана от елита, този път тя е финансово обезпечена и изкусна в играта на социалната сцена.
Борбата не спира до деня на смъртта й. Алва се бори не само за своето щастие и това на децата си, но и за каузата на суфражетките. Във време, в което „ от всяка млада жена, която се надява да привлече съпруг с качества и вкус, се изисква бледен, спокоен и приятен лик“, Алва блести с остър ум, ярки мнения и находчиви идеи.
„Какво по-стимулиращо от това привлекателен и интересен мъж да приема сериозно нейната интелигентност и мнения?“
Това е книга, която се чете на един дъх! Историята е разказана прекрасно и независимо, че обхваща период от над тридесет години, сюжета се развива динамично, а стила на повествованието не натоварва читателя.
Алва е страхотна героиня – макар и родена през 1853г., нейната визия за мястото на жената в обществото съвпада с възгледите на жените от 21ви век. Тя е пример, че никога не бива да губиш време в самосъжаление, а да насочиш енергията си към формулирането на нов план.
Едно от нещата, които разчупват настроението в книгата е споменаването на ключове фигури от американския хайлайф, известни и днес, както и на познати ни сгради като Медисън Скуеър Гардън (спомената като любимо място за конни надбягвания), и известни места като Парк Авеню. Хубав детайл бе и появата на Принц Франц Йосиф фон Батенберг и споменаването на България и политическата ситуация в страната от края на 19ти век.
Книгата ми напомни на онези стари холивудски филми с безупречно облечени джентълмени, кристални чаши и салони, обзаведени с махагон. В атмосферата, която Терез Ан Фаулър създава, сякаш можеш да помиришеш дима на скъпи пури и дъха на отлежал бърбън.
Бях си набелязала „Романът на Алва Вандербилт“ отдавна, още преди да знам, че ще бъде преведен на български език. Оригиналното заглавие е „A well-behaved woman“, а българския превод е дело на Надя Баева. Г-жа Баева е сред най-талантливите български преводачи и настоящата книга го потвърждава. ( Друга книга с неин превод е „Ето така я губиш“ от Джуно Диас, която наскоро включих в препоръките си за неделни четива в Instagram @the_bilingualreader .) Благодаря на Вида и изд. Обсидиан, че бяха толкова мили да ми изпратят копие! Зарадвахте ме много с това заглавие!
„Романът на Алва Вандербилт“ не звучи нито като биографичен очерк, нито като сладникав роман, а като истинска история, разказана честно, семпло и без заобикалки. В описанието на висшето общество няма излишна циничност, която да подтикне читателя да осъди елитаризма им. Авторката не дава морални оценки и не манипулира читателя, за да го провокира да осъди или оправдае герои и ситуации. Всеки сам взема своето решение, така както Алва Вандербилт би направила.
„Романът на Алва Вандербилт“ не е само книга за Ню Йорк, за елита и порядките му.
„Романът на Алва Вандербилт“ е картина на любовта и брака във висшето общество.
„Любовта е лекомислена емоция и във всеки случай не е основа за брак – всяка млада дама го знаеше.“
„Романът на Алва Вандербилт“ е и история на две приятелки, поели по различни пътища в търсене на щастието.
„Помисли си само колко сигурни в себе си бяхме, колко убедени, че знаем какво правим и че стъпките ни ще доведат до удовлетворение за цял живот.“
„Романът на Алва Вандербилт“ е сърцето на една жена, изтръгнато от гърдите й и изложено на показ, но все пак решено да продължи да бие.
„Животът беше контрастен. Светлина и тъмнина. Комедия и трагедия.“