Хей, ти, читателят с пръст, залепен за екрана, благодаря ти, че посещаваш блога ми! Благодаря, че четеш постовете ми! Благодаря, че си направи абонамент (това означава толкова много!)! Благодаря, че ме последва в Инстаграм @thebilingualreader ! Благодаря ти за сърцата, коментарите, личните съобщения!
Когато направих този блог се чувствах много самотна, неуверена и скучна. Твоят интерес и подкрепа ми помагаха ежедневно! Благодаря, че те има, приятелю читател!
Довиждане 2018г. Не те харесах. Ама никак. Ти беше ужасна година! Просто отвратителна. Ти беше всички разочароващи сюжетни линии, вплетени в една. Ти беше всеки любовен триъгълник, за който не ти пука, разтеглен в 365 страници. Ти беше всеки досаден, дразнещ и мрънкащ герои в едно.
„И ето идва най-щастливият ден, когато ти ще си далече от мен…“
Но както Дъмбълдор казва, „Щастието може да се намери, дори и в най-тъмните времена, ако човек само се сети да включи светлината.“
Моята светлина се прояви под формата на екран, нощна лампа и светкавица на фотоапарат. И някъде между първите неориентирани снимки за букстаграм и нескопосаните ревюта (ту на български, ту на английски) се появиха разни прекрасни хора, които искаха да си говорим за книги, да се смеем и да бъдем приятели.
„Ама разбира се, че има нещо по-важно от книгите и ученето – приятелството и смелостта.“
Скъпа, 2019г., ще те посрещна като истински грифиндорец, който винаги си е мечтал да бъде хъфълпафец – със смелост в сърцето и меч в ръка (добре де, книга)!