Никога не съм крила, че не съм запален фен на любовните романи. Аз обичам фентъзи. Да, в него може да има и любовна история, но нека е някак на заден план.
„Любовните роман-чета не ме трогват.“ – авторът на тази статия, преди да прочете “Никога повече“.
С Колийн Хувър се срещнах с чисто експериментална цел – с момичетата от букстаграм групата ни решихме да се запознаем с автора, а никой от нас не бе чел нещо нейно. Споделих това с прекрасната Преслава от BOOKCOMPASS и ден по-късно вече се бях свила на дивана с „Никога повече“.
В крайна сметка, оказа се, че Колин Хувър разтопи моето студено фентъзи сърце и си намери място в него.
Харесах главната героиня – Лили, още от страница първа!
„[..] – по-точно преди дванайсет часа – бях изнесла най-епичното надгробно слово, което жителите на Плетора, щата Мейн, някога са чували. Добре де, може би не най-епичното. Спокойно може да бъде определено като най-катастрофалното.“
Също като мен тя мечтае за собствен бизнес, харесва покриви, градинарство и стиймпънк. Е, тук приликите спират.
Лили Блум е дъщеря на уважавания от всички кмет Андрю Блум и най-обичаната помощник – преподавателка в града. Двадесет и три годишна, тя е загърбила малкия си роден град с неговите клюки и горчиви спомени, завършила е бизнес и живее в Бостън. Смъртта на баща й я връща в Плетора, а призраците от детството й я следват обратно до града, който тя толкова обича.
Опитвайки да събере мислите си, докато гледа звездите, Лили се качва на първия достатъчно висок покрив и попада на друга душа, търсеща покой – Райл.
„ В човешката природа е заложено да излекуваш старата рана в подготовка за ново начало. “
Райл е красив, самоуверен и болезнено прагматичен неврохирург, който пожелава Лили от пръв поглед. Упорит до самозабрава, той се е потопил в работата си и отказва да „се разсейва“ с връзки. Е, лош късмет, приятел, защото нашата героиня е решена, че ще намери истинската любов и отказва да се задоволи с нещо по-малко от нея.
Наистина харесах и двамата! Честният разговор, който проведоха на покрива при първата си среща, се оказа страхотен начин за представяне на образите им. Мисля, че това беше основната причина книгата така да ме заплени. За рекордно кратко време се привързах към героите и преди да се усетя, вече трескаво разлиствах страниците, надявайки се на тяхна втора среща.
„Между другото, аз си имам свои цели в живота, за които да мисля. И съм наистина ентусиазирана във връзка с тях. И без друго наистина нямам време за мъж в ежедневието си. Никакво време. Категорично не. Аз съм заето момиче. Аз съм смела и предприемчива бизнес дама, която не дава пет пари за мъже в лекарски униформи.“
За мое щастие, срещнаха се отново, заживяха заедно и всичко изглеждаше страхотно! Изглеждаше.
„Петнайсет секунди. Толкова се иска да се промени всичко, свързано с даден човек. Петнайсет секунди, които никога няма да върнем обратно.“
!!! СПОЙЛЕРИ за важни детайли от сюжета на книгата !!!
В момент на паника и под влиянието на силни емоции, Райл удря Лили и изведнъж всички спомени от миналото й я връхлитат.
Майка й, насилвана от баща й. Той, преструващ се на добър съпруг. Лили, скрита с тесте карти в стаята си.
Така започва по-философската и (за мен) по-интересната част от романа.
Наблюдавайки отстрани, често смятаме, че изборът на жертвите е ясен. Но „Никога повече“ показва, че домашното насилие е комплексен проблем, чието решение не е никак лесно.
Отново и отново, Лили се намира на кръстопът между любовта си към Райл, достойнството си и инстинкта си за самосъхранение. Точно този, психологически момент в книгата, ме накара да я почувствам истински значима.
„Но някак си единственото, което е в състояние да облекчи болката, причинена от този мъж, е този мъж.“
Колийн Хувър майсторски предава емоциите на героите – болката, разкаянието, колебанията им. В това отношение, книгата е просто брилянтна!
!!! Край на спойлерите !!!
„Никога повече“ не е история в стил „Красавицата и звяра“, макар да изглежда така на пръв поглед. Не е и страшна приказка – предупреждение, от която всеки „трябва да си вземе поука“.
Това е история за любов, такава каквато милиони жени по цял свят я изпитват. Тя е толкова истинска, колкото са и те.
По данни на Световната здравна организация, над 35% от жените по света са били жертва на домашно насилие ( линк ) . Според статистиката, всяка четвърта жена в България страда или е страдала от физически тормоз, упражнен й от партньор.
Ще си позволя да използвам последните си редове, за да посоча номера на Националната Гореща телефонна линия за жертви на домашно насилие – 0 800 186 76. Линията е денонощна, а обажданията към нея са напълно безплатни. Тя се обслужва от обучени доброволци на Фондация „Асоциация Анимус“, която администрира и свои кризисен център.
Всеки, който желае да бъде доброволец в линията, може да се свърже с организацията лично ( линк) или да следи сайта на Time Heroes, където може да се запознае и с изискванията за работата и обучението, което доброволците преминават.
С Фондация „Асоциация Анимус“ аз се запознах благодарение на приятелите от Ротаракт клуб София – Център, които всяка година провеждат своята кампания „С цвете в ръка, срещу домашното насилие“. Нямам съмнение, че и през 2019г. на 8-ми март, ще ги срещнете някъде в София да продават цветя, приходите от който отиват директно за фондацията.
Благодаря ви, че останахте с мен до края и благодаря на Преслава и на издателство Ибис за възможността да се запозная с „Никога повече“!