„Моята история“ от Мишел Обама е една от книгите, които не очаквах да бъдат преведени на български език. Макар да е една от най-популярните и харесвани жени в света, Мишел често остава на заден план, когато си говорим за успели дами.
Преди Мишел Обама да бъде „Мишел Обама“, тя е Мишел Робинсън – млада и амбициозна чернокожа жена от чикагско работническо семейство. Израснала с проблемите на средната американска класа, тя е инициатор на редица кампании за насърчаване на образованието и подпомагането на семейства в нужда.
Родителите й ценят високо образованието на децата си. Мишел и по-големият й брат посещават престижни училища и са насърчавани да полагат усилия в академичните си занимания.
„Имах късмета да ме приемат в „Уитни М. Йънг“ – първата чикагска специализирана гимназия от тип „магнит“, която по онова време се намираше в западнал квартал на запад от Лууп и само за няколко години се превърна в едно от най-добрите държавни училища в града.“
Училищата тип „магнит“ имат за цел да привличат ученици от различни прослойки на американското общество, осигурявайки им най-доброто възможно образование. Първите си стъпки в новото училище в началото на девети клас Мишел описва като несигурни и плашещи.
Самото пътуване до училището й продължава деветдесет минути, а в края му тя се оказва в един нов свят.
„Но първите месеци в „Уитни Йънг“ ми осигуриха бегъл поглед към невиждани преди това неща – апарата на привилегии и връзки, който приличаше на мрежа от полускрити стълби и направляващи въжета, висящи над главите ни и готови да свържат някои от нас, но не всички, с небето.“
Макар и неуверено, Мишел пристъпва в този нов свят и учи правилата му. Тя полага големи усилия, за да напредва академично. Старанието й се отплаща, защото тя успява да влезе в колежа „Принстън“, а оттам да продължи обучението си и в „Харвард“.
Като млад юрист тя е отдадена на работата си, но споделя, че усеща и особена празнина. Желанието й да се ангажира със социално значими каузи и да помага за разрешаването на проблеми в общността, от която тя е част. Като част от работата си на сътрудник в „Сидли Остин“ тя има за задача и да въвежда млади колеги в корпоративната среда. Един от тези „новаци“ е и нейният бъдещ съпруг Барак Обама.
„Погледна ме с любопитство и лека усмивка.– Може ли да те целуна? – попита. Вместо отговор аз се наклоних към него и всичко стана ясно.“
„Моята история“ не е само историята на Мишел, момичето от Саут Сайд, което влиза в Белия дом. „Моята история“ е и историята на една голяма любов и изграждането на едно семейство.
Мишел отделя много време, за да разкаже за трудностите, пред които се е изправяла като майка и съпруга, първо на сенатор, а след това и н президент. Тя споделя и съмненията, които е имала към политическите амбиции и проекти на Барак Обама. Едно от нещата, в които обаче никога не се е съмнявала е, че съпругът й ще бъде добър баща.
„От самото начало знаех, че Барак ще е добър баща. Той винаги е обичал децата и безрезервно им се е посвещавал.“
„Коледните ни пътувания до родния щат на Барак – Хавай, се превърнаха във важна традиция – възможност да уважим и неговата страна на рода и да се насладим на топлото време.“
Именно по време на пътуване до Хавай, една от дъщерите на семейството получава ушна инфекция. Болестта не може да дойде в по-лош момент, защото точно тогава се налага Барак да се завърне във Вашингтон по спешност и да гласува за закон, за който лобира от самото си избиране в сената. Отдаден на семейството си, младия сенатор избира да остане със съпругата си и да понесе всички критики, които следват от медиите и политическите му противници.
Това е един от любимите ми моменти в книгата, защото е показателен за баланса между грижа за семейството и кариера, който Мишел и Барак Обама за мен олицетворяват. Една от любимите ми лайф коуч ютюбърки често казва, че щом Барак Обама (тогава президент) има време, за да се прибере и да вечеря със съпругата си, то всеки може да го постигне. Въпроса е, че може би не е така. Здравословния баланс между работа и личен живот е една от целите, към които много от нас се стремят, защото той осигурява не само по-добро качество на живота ни като личности, но е и предпоставка за изграждането на здравословна връзка с партньора ни. Но също като всяка друга златна награда, той е труден за постигане.
Това е причината, според мен, тази книга да е важна и значима. В „Моята история“ няма да намерите само хубавото от пътя на Мишел, но ще откриете и много моменти на тиха мъка и екплозивни конфликти. Историята на семейство Обама е позната на всички ни. Но историята зад историята ще ви даде възможност да разберете и да оцените значението на пътя.
„Моята история“ от Мишел Обама излиза на български език от изд. Софтпрес. Изданието е луксозно, което го прави идеален подарък. Това е книга, подходяща за всеки, който търси вдъхновение да учи, да се развива професионално или да открие любовта.