Отново за всички е делник.
Отново сърдит понеделник.
Прекарай с мен един Хюга ден.
(* да, позволих си малко да променя текста на „Понеделник“ на Остава)
Понеделник е напрегнат ден, затова веднага започвам по същество.
Ето как ще протече днешната ни среща. Първо ще поговоря за сюжета на „Малкото кафене в Копенхаген“ от Джули Каплин и „кое й е толкова хубавото на тази книга?“. След това, ще ви разкажа кратко за стила Хюга или онова, което често наричаме „ей така, същото като в Pinterest“. Накрая ще споделя и личните си трикове за уютен Хюга дом. Готови? Хайде.
„Малкото кафене в Копенхаген“ е брилянтно разказана история за трансформацията на една напрегната млада жена в целеустремен и щастлив предприемач.
И преди да решите, че това е поредната книга, в която главната героиня казва „майната му“ на всичко, надява цветен венец и тръгва да се себеоткрива, дайте ми още параграф внимание.
Кейт Синклер работи в сферата на връзките с обществеността в една от най-големите рекламни агенции в Лондон. Ежедневието й е организирано в услуга на кариерното й развитие, а то, няма дума, е повече от важно. Но независимо от таланта и отговорността, която демонстрира, дългоочакваното от нея повишение е предложено на (вече) бившето й гадже „г-н Плагиатор Понтийски“. За завършек на кошмарния петъчен ден, Кейт получава и нова задача – да омае датския предприемач Ларс Вила и да го привлече за клиент. Това тя трябва да постигне само с два дни подготовка и указание от клиента: „ЙЕМ Да пренесем духа на хюга в Обединеното кралство на Мерилебоун Хай Стрийт“. – Е, до тук добре.
С помощта на книгата на Майк Викинг, Кейт успява да се подготви дтатъчно добре за срещата си с Ларс Вила, за да събуди любопитството му. Част от рекламната му стратегия е да заведе британски журналисти на седемдневна екскурзия в Копенхаген, за да опознаят истинския дух на хюга, който той ще пренесе в Лондон. Идеята звучи като сценарии на роудтрип комедия, а по общо мнение, да се открият петима ентусиасти за такова пътешествие е мисия невъзможна дори за Итън Хънт. Това обаче е и шанс за Кейт да докаже професионалните си качества и тя няма намерение да го пропилее.
Еклектичната група журналисти и блогъри, които тя събира, се отправя към Копенхаген къде с предубеждение, къде с притеснение. Освен своя ръчен багаж, те вземат със себе си и своя емоционален такъв. Завръщат се обаче само с един от тях, защото освобождаването от излишното е типично в духа на Хюга.
Всички персонажи в книгата, без изключение, бяха безкрайно интересни. Всеки от тях имаше своята интригуваща история, своите добри и лоши черти. От циничния киселяк „прекалено добър за това“, през магнетичната ТВ водеща и ветеран журналиста – бохем, до самотния младеж, Джули Каплин изпъстря книгата си с герои, отражения на живота, какъвто е той за много от нас. По време на пътуването и под влияние на датското гостоприемство, фасадите на публичния имидж се пропукват и героите разкриват детайли от живота си зад сцена. Не всичко, което блести е злато и не всеки, който се усмихва е щастлив. Хубаво е да си го припомняме от време на време, особено когато залитнем да се сравняваме с някой друг.
Скандинавския стил на живот Хюга ( Huggie )
„И за какво става дума? Датски интериорен дизайн? Не, не…. Много повече. Това е отношение. Подход към живота. [ … ] Написана е от някакъв секси датчанин, втори братовчед на Виго Мортенсен, който ръководи Институт на щастието или нещо подобно. „
Наистина, оказва се, че Хюга е преди всичко философия за пълноценен живот. Но тук не става дума за пълноценен в смисъла на „продуктивен“.
Все по-често, насърчавани от всевъзможни лайф и бизнес съветници, свързваме идеята за пълноценен живот с идеята за високоефективност (бел. – да се чете със слоган „Бъди активен“ на картинка с коте). Не така Хюга организира ежедневието.
„ – Това е умението да изпитваш удоволствие от простите неща в живота, като да си занесеш домашен сладкиш на работа, да си направиш чаша кафе, да седнеш на спокойствие да изядеш сладкиша, наслаждавайки се на всяка хапка…“
По думите на Ева, майката на Ларс:
„ – Тук не се смята за особено достойнство да работиш неуморно, безкрайно дълги часове. [ … ] Нито пък да проверяваш мейлите си, когато не си на работа.“
„Лесно й бе да говори подобни неща. Работата в кафене не води до същия стрес и напрежение, каквито има в един офис, но пък и не дава възможност за същия престиж или развитие в кариерата.“
Признавам, този момент ме разсмя от сърце. Дори да искам не бих могла да преброя колко пъти съм имала подобен разговор с приятели – „не е така, не разбираш, то да си блогърстваш и да се занимаваш с арт бизнес и с доброволчество, не е като да работиш.“ Тук в сила е максимата, че ако си „в офис“, имаш „дрескод“, „фиксирано работно време“, вечно мрънкащ телефон (или два), то работата ти е сериозна, значима и най-важното – „успял си“.
Съгласявам се. Успял си. Успял си да остарееш преждевременно (извинете, „пораснал си“) и предполагам, че по общо мнение в това няма нищо лошо. Виждам го в много колеги от университета, които от лъчезарни шегобийци само за година се превърнаха в стресирани мърморковци. Но пък работят в стъклени офиси и носят официални дрехи, докато „предприемачът – арт тип аз“ търчи напред-назад с торби и канави.
„Имам нещо свое, което мога да споделя с хората. Обичам да готвя. Да храня хората. Да се грижа за тях. И за мен е привилегия да го правя за хората на Копенхаген.“
Да пораснеш не означава да станеш прагматичен циник – работохолик, който във всичко вижда не възможността, а отговорността. Да пораснеш е да опознаеш себе си, да разбереш какво те прави щастлив и да събереш смелостта да вървиш по собствен път.
Да имаш свои бизнес не е толкова лесно, колкото изглежда и скоро Кейт осъзнава това. Напускайки демонстративно работата си след завръщането си от Дания, тя решава да отвори свое собствено кафене в стил Хюга. Макар и с експертната помощ на Ева, Кейт признава, че това си е доста работа. Може би, дори е повече от работата, която е имала в рекламната компания. Със сигурност е по-отговорна, но й носи и повече удовлетворение.
Но да се върна на стила на Хюга. Хюга у дома не е скандинавски вариант на Фън Шуй. Не е и Дзен за дома. Хюга домът е дом на топлина и удобство.
„Зимата прекарваме много време на затворено и през годините домовете ни са станали място за създаване на специални мигове, място, където да се погрижим за себе си и другите.“
Хюга или какви ги върша аз у дома
Ароматни свещи – винаги имам една запалена у дома – за щастие, все още не съм запалила дома.
Коледни лампички – целогодишно имам поне стотина малки крушчици (освен четирите нощни лампи, светещи в различни нюанси на златистото). Носят ми невероятен уют, тъй като са с топла жълта светлина и не премигват. Често, когато чета или пиша за блога, не използвам основното осветление, само тях.
Удобно легло и достатъчно възглавници, за постигане на идеалното „гнездо“ за четене. Бонус: Вода с капка розова есенция (от онези малки шишенца „Българска роза“) в бутилка с пулверизатор върши чудеса за домашния уют и здравия сън.
Алергична съм към прах и бъркотия, така че у дома твърдо отказвам всякакви постелки и рафтове със сувенири. Имам доста книги, които придават цвят и елиминират нуждата от каквито и да е други декорации.
Цветя – до скоро жилището ми приличаше на оранжерия за орхидеи. За съжаление, след два месеца самота, домът ми осиротя откъм цветя, но ще поправя това.
Принтове, плакати на книги и балетни постановки в рамки
Точно до термоканата, с която си правя сутрин кафе, съм подпряла плакат на Малкия принц, който ми бяха подарили в една малка книжарничка в Турция, докато бях на екскурзия. На гърба, собственика на книжарницата му постави печат и ми го надписа. (Беше точно, когато излезе илюстрираната версия на книгата за Малкия принц). Всеки път, когато го видя си спомням с усмивка за странната ми среща с малката претъпкана с книги книжарницата и възсладкия чай, с който ме посрещнаха. В антрето пък имам прекрасен афиш за Carmina Burana на националната опера на Украйна, който си донесох от Брюксел през 2017г.
За мен това е Хюга – изкуството да организираш пространството с равни части прагматизъм и сантименталност.
Както казва и Ева в книгата: „Важно е да имаме красиви неща в домовете си, но да не са прекалено много на брой“.
И аз харесвам минимализма в обзавеждането. Държа у дома само неща, които много обичам и много използвам. Така домът ми е удобен, приятен за мен и учудващо подреден за всички останали (лесно е да подредиш, когато нямаш много вещи хD ).
Разбира се, има и един аспект на Хюга „за дома“, който не съм овладяла – прекрасния аромат на току що изпечени канелени ролца. Бонус: За мен препечената филийка с масло, поръсена с кафява захар и канела е напълно приемлив заместител в забързана сутрин.
Преднамерено започнах ревюто в делови стил и с понеделнишка припряност.
От Don’t like Mondays на The Boomtown Rats до „Понеделник – тежък ден“ на Аркадий Василев, понеделник е повсеместно мразен ден. Често се чувствам самотна в любовта си към понеделниците и затова реших, че днес бе деня да разкажа за „ Малкото кафене в Копенхаген“.
Ако сте все още тук и четете, БЛАГОДАРЯ ВИ! Това означава много за мен! Надявам се, че сте се вдъхновили да направите поне едно хюга нещо за себе си или другиго.
Благодаря на Мила Ташева и изд. SoftPress, че ми изпратиха книгата! Страхотни сте!