“Днес на борда на Еърбъс 330, изпълняващ полет по линията Истанбул – Аман менюто включва … книжно разочарование. Молим четящите пътници да внимават, когато въртят очи и пуфтят ядосано с четивата си, за да не смущават останалите съседите си и екипажа.”
Това не е рант ревю. Това не е хейт ревю. Това е разочаровано ревю.
Книгата, която чаках толкова дълго и в чието име колективно дебнехме изд. Ибис на панаира, оказа се е пълно разочарование. Сюжетът на третата и последна книга в поредицата “Вълшебният народ” на Холи Блек беше толкова безумен, че дори прекрасната корица и превод на Боряна Даракчиева не спасиха положението. Но преди да започна да мрънкам, трябва да отбележа, че това е първата книга от трилогията, която чета на български език. За разлика от други поредици, от които съм чела книги едновременно в превод и оргинал, не се чувствах странно. Преводът не отне от обаянието на книгата, както често се случва. Поздравления за Боряна и изд. Ибис, които успяха да ни зарадват с “Кралица на нищото” само дни след световната й премиера. За Холи Блек похвала нямам….
Следвайки събитията от книга втора “Злият крал”, Джуд е в изгнание в света на смъртните. Разбира се, не съм и очаквала там тя да стои мирно и тихо. Очаквах да планира отмъщение за Кардан. Вместо това, тя ни информира, че гледа телевизия, опитва се да бъде “дзен спокойна” и върши “разни неща за местните феи”.
“Знам, че в голямата игра на принцове и кралици аз просто бях пометена от дъската.”
Страхотно, казах си аз. Най-сетне Джуд осъзна, че е смъртно момиче, което се опитваше да управлява безсмъртен народ. Сега ще се успокои и ще спре да се бие за щяло или не, бам! Поставихме началото на “Джуд ще кърви и куца цяла книга”. Да. Не се шегувам.
Селена Сардотиен 2.0. Защо? – Защото Джуд се завръща в Кралството на феите, за да напада, спасява, попада в беда и разбира се, да бъде нападана, спасявана и поставяна в легла.
Приблизително в този ред. Леле, май наистина се ядосах на тази книга!
“Кралица на нищото” беше изпълнена с много странни моменти. Един от тях бе в самото начало на историята и беше свързан с близначката на Джуд. Тарин се появява, за да помоли Джуд за услуга – да се върне в света на феите, да се престори на нея и да премине разпит за убийство, което Тарин е извършила. Убийството е на Лок – съпруг на Тарин и неприятел на Джуд. Разбира се, в типично нейн стил, Джуд не се притеснява, че сестра й е убила, а че сега, когато Лок е мъртъв, няма как тя да го убие. Това, което за мен беше странно, бе лекотата, с която Джуд се съгласи да помогне на сестра си. Същата сестра, която неколкократно я предаде.
Веднъж завърнала се в Кралството на Феите, Джуд прави клети опити да се преструва на сестра си, мисли за рокли и попада в капана на собствения си хюбрис… отново.
“Кралица на нищото” е изпълнена със закърпени с бели конци дупки в сюжета и ex machina моменти. Най-разочароващ от всичко се оказа финалът на книгата, който бе достатъчно сладникав да задави дори най-големите фенове на романтичната история в трилогията. Накрая. С риск от спойлери…
Ще си позволя да кажа няколко думи за главната героиня Джуд. Много пъти съм говорила с Мони ( a_bookwish ), която твърдеше, че Джуд е нелогична. Докато в книга 1 и 2 можех да видя логика в действията й, тук мъглата на нейното безумство ми дойде в повече.
“Аз съм кралицата на Елфхейм. И дори да съм кралица в изгнание, все пак съм кралица. И това означава, че Мадок не се опитва да свали само Кардан от трона. Той се опитва да детронира и мен.”
Не! Ти си изгонена, прокудена от собствения си съпруг, не принадлежиш дори към народа, който се опитваш да управляваш и честно казано…май на никого не му е мъчно, че те няма. Наистина си кралица на нищото.
Като споменах Кардан – май съм надраснала мотива за онзи ужасен индивид от мъжки пол, който уж те мрази, но всъщност те обича и уж е жесток, но всъщност просто иска да яде пица и да гледа филм. Всички обяснения за малките му задкулисни жестове на грижа просто бяха ненужни.
Както и в другите книги от поредицата и тук, Виви беше единствен източник на разум. Завършвам това мрънкащо ревю с цитат от нея:
“Трябва да спреш да се държиш така сякаш дворцовата политика е някакъв екстремен спорт, и да спреш да търсиш приливи на адреналин.”