Юни – месец на повтарящите се сюжети и няколко много въздействащи книги.
1. Всички наши места” на Дженифър Нивън
“Всички наши места” е дебютната книга на Дженифър Нивън, която скоро ще бъде и екранизирана с участието на Ел Фанинг.
„Не можеш да предпазиш другите от смъртта. Не можеш да ги спреш да си отидат. Не можеш и себе си да спреш.“
Теодор Финч, чиято майка е твърд привърженик на тезата, че „ако не кървиш и нямаш температура, не си болен“, страда от биполярно разстройство. Теодор прекарва дните си в разсъждения за смъртта и различните начини за самоубийство. ( Какво позитивно начало на читателския ми месец…!)
Вайълет Мърки е красива, едно от най-харесваните момичета в гимназията, популярна и безкрайно тъжна. Загубата на любимата й сестра отваря рана в душата й, а единствения лек за това тя вижда в смъртта. И така, на покрива на шест метровата часовникова кула в училищния двор, Теодор среща Вайълет.
Юни наистина се оказа месец на повтарящите се сюжети. Защото точно като Роман и Айсел от „Сърцето ми и други черни дупки“ на Джазмин Варга, героите ни се влюбват и така се спасяват един друг. Ако трябва да сравня двете книги, историята на Варга ме трогна много повече. Ясно си спомням как прочетох книгата на един дъх, напълно убедена, че скоростното ми четене ще предпази героите от смъртта. Не бих казала, че се привързах толкова към Теодор и Вайълет от „Всички наши места“.
[„Сърцето ми и други черни дупки“ на Джазмин Варга вече има и своя български превод и се издава от изд. „Прозорец“. Горещо я препоръчвам!]
Едно от нещата, които най-много харесах в тази книга беше училищния проект по география на Теодор и Вайълет. Тяхната задача беше да открият вълнуващи и забележителни места в областта и да оставят там своя знак (никакво вандалстване, разбира се, става дума за скриване на предмет за спомен). Търсенето и посещаването на различните обекти им помогна да се опознаят един друг, да променят перспективата, от която гледаха на живота си и събуди авантюристичния им дух.
2. Drunk on love and tears от Sanjana Basu
“Drunk on love and tears” е дебютната книга на американската авторка от индийски произход Sanjana Basu. Слагайки край на дългогодишна токсична връзка авторката разказва за пътя, който е извървяла, търсейки себе си и опитвайки се да си отговори „Що е то любов“.
Пълно ревю тук
3. “The upside of Unrequited” от Беки Арбертали
Беки Арбертали е автор на три тийн романа, които напълно оправдано печелят все повече популярност и фенове. Нейната първа книга Simon vs. the Homo Sapiens Agenda излиза през 2015г., а тази година беше екранизирана ( Love, Simon ) с участието на Ник Робънсън в главната роля. “The upside of Unrequited” е втората нейна книга, която чета и харесвам.
Едно от интересните неща, свързани с книгите на Арбертали е колко свързани са книгите помежду си, макар всяка една от тях да функционира като самостоятелна творба, а не част от поредица.
“Simon vs. the Homo Sapiens Agenda” ни запознава със Саймън Спинър. Той е шестнадесет годишен сладур с прекрасно семейство, забавни приятели и тайна. Никой друг, освен неговия имейл приятел – Блу, не знае, че Саймън е гей. Един ден, Матрин –негов съученик, попада на кореспонденцията между двамата и я публикува в интернет, преобръщайки живота им.
Аби е една от най-близките приятелки на Саймън и има ключово значение за сюжета на книгата. Същевременно, тя е братовчедка с героините от The upside of urequited. Трите освен роднини са и близки приятелки, така че Аби се появява като персонаж и тук, макар и за кратко.
Най-добрата приятелка на Саймън от детство – Лия пък е главна героиня в последния роман на Арбертали – “Leah on the Offbeat”, който е в списъка ми с книги за м. юли.
Пълно ревю тук
4. “А song for Achilles” (Песен за Ахил) от Маделин Милър
Маделин Милър преподава латински и гръцки език на гимназисти, затова не е изненада, че дебютната й книга “А song for Achilles” проследява историята на приятелство и любовта между Патрокъл и Ахил.
Историята ни разказва Патрокъл – син на аргонавта Менетей, изпратен да живее и да се обучава в изгнание в двора на цар Пелей във Фтия. Там той се сприятелява с Ахил – синът на Пелей и морската богиня Тетида. Избирайки Патрокъл за свой другар (companion – в смисъла, използван в книгата – „най-близък спътник и приятел “) Ахил сплита съдбите им и ги прави неразделни. „Песен за Ахил“ проследява живота им – от обучението им при кентавъра Хирон до смъртта им в Троянската война.
Пълно ревю тук
5. Circe от Маделин Милър
В Circe Маделин Милър разказва историята на нимфата – магьосница Цирцея. Както и в Песен за Ахил, Милър използва като база легендата и доразвива историята, за да ни пренесе напълно в свят на богове и магия.
Дъщеря на титана Хелиос, Цирцея е единствената от неговите деца, която не наследява неговия изпепеляващ поглед. Цирея няма звънкия глас на сестрите си, нито тяхната красота и грация. Тя често е обект на присмех в двореца на баща си, което я кара да страни от останалите. Необичайните магически способности, с които е надарена я обричат на изгнание на остров Еея в името на мира между титани и олимпийски богове.
Един от най-интересните герои в “Песен за Ахил” беше този на Одисей, затова безкрайно се зарадвах, когато го срещнах отново в Circe. Заедно с екипажа си Одисей акустира на Еея, пътувайки си обратно към Итака. В няколкото години, които прекарва на острова, той се сближава с Церцея, която ражда и син от него.
Обвързан от любовта към съпругата си и дълга към страната си, Одисей се завръща в Итака. Изгубил подкрепата на богинята Атина, пътуването му е дълго и изпълнено с препятствия.
Чрез образът на Одисей, завръщащ се от войната в Троя, Милър илюстрира пост травматичният стрес и психологическата травма на някои от войниците, завръщащи се от мисии. Съпругата и сина му го описват като неспособен да живее в мир човек с често сменящи се настроения и склонност към параноя. Години по-късно точно тази негова параноя ще причини и смъртта му от ръката на собствения му син с Цирцея – Телегон.
Но нека се върна на образа на Цирея. Нейният образ е невероятен пример за майчината любов, която надминава границите на възможното. В името на своя син Цирея се изправя сама срещу олимпийските богове, слиза до дълбините на океана, за да победи най-страшното морско чудовище и понася безропотно всяка болка.
Както споменах и в ревюто си за “Песен за Ахил”, стилът на писане на Милър ми допада изключително много. Тя е един от малкото автори, които могат да ме накарат да усетя вкуса на виното, което пият героите, да помириша морето и наистина да почувствам болката им като своя.
6, 7, 8. “Ясновидците” от Либа Брей, кн. 1, 2 и 3
От доста време исках да прочета „Ясновидци“ на Либа Брей и ето, че най-сетне намерих време. Признавам си, привлечена бях от прекрасните корици на кн. 1 и 2, издавани на български език от EMAG. За мое най-голямо щастие, книгите се оказаха много повече от красиви корици.
Ню Йорк през 20те години на миналия век е вълнуващ и мистериозен. Стотици хиляди се стичат в града, преследвайки мечтите си за по-добър живот. Това е ерата на джаз клубовете, късите прически и сухия режим.
За Стийви О‘Нийл да напусне тихото си провинциално градче и да живее в Ню Йорк е сбъдната мечта. Вярно е, че скандалното й поведение е причината да бъде изпратена от бащиния си дом при чичо си Уил в Ню Йорк, но „станалото станало“. Прекалено шумна за малкото им градче, прекалено освободена за кръга си приятели Стийви се адаптира повече от добре в Ню Йорк.
Стийви О‘Нийл има рядка дарба – докосне ли предмет, може да разкаже историята му и дори историята на притежателя му. Когато чичо й, Уилиам Фитсджералд, уредник на Музеят на окултизма и свръхестественото е помолен да съдейства на полицията в разкриване на поредица убийства в града, Стийви използва дарбата си за добро.
Преди да започна книгата чух доста негативни отзиви за героинята й. Вярно е, че Стийви често е прекомерно жадна за внимание, което й носи проблеми. Стийви желае да усети и опита всичко, което Ню Йорк може да й предложи – най-силния джин, най-стилния джаз клуб, най-красивата рокля, най-лудата вечер… и да, тя често се увлича и прекалява. Но няма как да не се възхитя на изобретателността й.
(СПОЙЛЕРИ за кн. 2)
Когато в края на кн. 1 Уил се опитва да изпрати Ийви обратно в Охайо, твърдейки че така я предпазва, Ийви смело разкрива пред група журналисти своите способности, осигурявайки оставането си. В началото на кн. 2 Ийви, любимка на целия град, има свое радио шоу и апартамент в шикозен хотел, доказвайки че няма нужда от ничие позволение и благословия, за да продължи да живее в Ню Йорк.
Разбира се, признавам,че Ийви има и своите слабости. Проблемите й с алкохола, продиктувани от болезнените спомени и видения за брат й, я правят уязвима и понякога неадекватна. Желанието й да бъде известна и харесвана, често я кара да постъпва неморално и манипулативно.
Забележителното в книгите на Либа Брей е развитието на второстепенните персонажи. Сам, Хенри, Тета, Джерико и Мепъл, които срещаме в кн. 1, получават възможност да разкажат историите си в кн. 2. Наистина се привързах към тях! Наред с развитието на образите им, Брей ни запознава и с нови герои – Линг и Мемфис.
Макар наглед историите в книгите да не са особено оригинални, това което според мен прави книгите ценни е разнообразието на герои и теми. На кратко ще спомена:
– Линг – дъщеря на първо поколение емигранти от Китай, която след боледуване от детски паралич не може да се движи без патерици, обича науката повече от всичко.
– Тета – сирак, жертва на домашно насилие от нейния първи съпруг,
– Хенри – музикант, отритнат от знатния си баща заради сексуалността си,
– Мемфис – чернокож младеж влюбен в бяла жена, който се сблъсква с расизма и сегрегацията,
– Мепъл – дъщеря на активисти, която намира своето място сред група анархисти.
Книга 3 – Before the Devil Breaks you за мен беше безспорно най-добрата от тях. Макар сюжета да се развива през 20те проблемите, които Брей засяга звучат повече от актуално. Основната идея в кн.3 е за „забравените“ във всички техни измерения. От забравените строители на историята до жертвите на медицината в развитие, призраците за забравените са навсякъде около нас. Брей обръща внимание на ужасите, разигравали се в заведенията за душевно болни в началото на 20ти век и жестокостта на някои от лекарите.
Всяка от книгите на Брей завършва с писмо от нея към читателите й, в което тя разказва за източниците си на вдъхновение и информация. Писмото в края на кн. 3 беше едно от най-въздействащите посвещения на автор, които съм срещала. Писано дни след полагането на клетва на американския президент Доналд Дж. Тръмп, Брей използва възможността да се обърне към читателите си с призив за запазване на разнообразието на култури и народности в рамките на САЩ.
Книгите са изключително интересни и определено заслужават внимание! Все още не е известна датата на публикуване на четвъртата и последна книга в поредицата.
9, 10. “The heist society” кн. 1 и кн. 2 от Али Картър
“The heist society” е поредица книги на Али Картър, проследяващи приключенията на Катерина Бисшъп – дъщеря на най-изкусните крадци на картини, племенница на един от на-влиятелните търговци с антики. Катерина е умна, изобретателна и комбинативна.
Месеци наред тя се опитва да води живот на нормално момиче, далеч от семейния бизнес. Но макар Катерина да е изоставила живота на крадец и трафикант на предмети на изкуството, той далеч не е изоставил нея.
Мистериозен крадец, подписващ се с името Visily Romani е задигнал безценни картини, а собственика им подозира, че зад псевдонима се крие бащата на Кат. За да открие картините и да спаси баща си, Катерина обединява усилия с приятеля си от детство Хейл, братовчедка си Габриел, братята Багшоу – семейни приятели и компютърния гений Саймън.
“The heist Society” са весели книжки за приятелство и организиране на обири, изпълнени с изкуство и история. Прекрасни и забавни летни четива!
11. “Червена като кръв” от Сала Симука
„Червена като кръв“ е прекрасна тийн кримка, част от поредицата „Лумики Андершон“ на Сала Симука. Действието й се развива в Тампере, Южна Финландия, където преди няколко месеца се е преместила да живее Лумики Андершон.
Лумики е интересна героиня, която ми напомни по малко за Кейт Харкър („Our dark duet“ на Виктория Шваб) и за Стийви Бел от „Truly Devious“ на Морийн Джонсън. Тя е отличничка, момиче с много таланти, което предпочита да стои на страна от училищните клюки и популярни групички.
Книжката е доста кратка, но много увлекателна. Пълно ревю тук.
12. “Смъртоносни машини” от Филип Рийвс
Още една книга, която скоро ще бъде екранизирана, този път от режисьора Кристън Ривърс. Автор на сценария е Питър Джаксън, а в главната роля ще бъде Робърт Шийан, когото познаваме от „Град от кости“.
„Смъртоносни машини“ от Филип Рийв е пост апокалиптична sci-fi новела, пренасяща ни в свят дълго след края на „Шест минутната война“, унищожила по-голямата част от цивилизацията. Градовете са подвижни механични крепости, скитащи из „Ловният район“ е търсене на плячка – по-малки и по-бавни градчета, които да пленят за набавяне на роби и гориво.
Лондон е един от най-развитите и бързи градове в „Ловния район“. Населението му е организирано в гилдии на професионален принцип и разпределено на етажи в зависимост от положението на гражданите му.
Том Натсуърти е чирак в гилдията на историците. Ден след ден той се труди в Лондонския музей , обучавайки се за историк и мечтаейки за приключения, докато съвсем случайно той самия не се оказва герои.
Хестър Шоу е решена да убие легендарния археолог и кумир на Том. Осуетявайки покушението, Том се оказва въвлечен в опасна конспирация, която може да доведе до смъртта на всички жители на Лондон.
Книгата определено ми хареса. Стийм пънк настроението и скоростта, с която се развиваше действието бяха прекрасно допълнение към интересния сюжет.
12. Сън от Евгени Клейменов
„Сън“ ми беше изпратена от нейния автор – Е. Клейменов. Клейменов е руски писател и философ, автор на пет книги, а това е първата му преводна творба.
„Сън“ е история с паранормални елементи, стояща на границата между хорър и трилър, подходяща за фенове на Стивън Кинг и психо-фантастичния жанр.
Не бих препоръчала книгата за читатели под 18 години, тъй като в нея има серия графични сцени, свързани със сексуално насилие, домашно насилие, използване на опиати и малтретиране на лица в неравностойно положение.
Пълно ревю за книгата тук.
13. “The Raven boys” от Маги Стийвотър – препрочетена
Едва ли има книга, която да ми мирише повече на лято и магия от “The Raven Boys” на Маги Стийвотър. „The raven boys“ и четирилогията The raven cycle, към която книгата принадлежи, разказват историята на четирима приятели и съученици от академията „Аглионби“, чиято мечта е да открия отдавна гробницата на отдавна забравения уелски принц – Оуайн Глиндур.
Действието се развива в щата Вирджиния, където живее и самата авторка. Историята е изпълнена с интересни обрати, духовити реплики и изключителни герои. Всъщност героите са най-интересната част от книгите.
The raven cycle е безспорно любимата ми книжна поредица, затова бях изключително щастлива, когато открих група от хора в Инстаграм, които желаят да препрочетат книгите заедно ( #trcreadathon2018 ).
14. Един човек влиза в книжарница – изд. Orange books
„Един човек влиза в книжарница“ е сладурско книжле, което открих криейки се от един от проливните софийски дъждове. То съдържа десетки брилянтни и комични интеракции книжар-клиент. От „книжар помага на клиент в беда“ през „клиент търси … една такава книга“ до „писател влиза в книжарница“, колекцията лафове и гафове ме разсмя с глас.
15. Завръщане от Яа Джаси
“Завръщане” е дебютният роман на Яа Джаси. Книгата е колекция от истории от живота на две сестри с обща майка и коренно различна съдба и техните потомци. (пълно ревю ТУК )
Започвайки от 18в. и достигайки до наши дни, Завръщане проследява политическите и социални промени в Гана, търговията с роби, индустриализацията на САЩ и сегрегацията в навечерието на Гражданската война. Тъй като самата авторка е родом от Гана, Джаси успещно предава духа, традициите и обичаите на племената, техните легенди и тяхната мъдрост.
16. Furyborn от Clair Legrand
Книжното разочарование на месеца този път е Furyborn от Clair Legrand.
В последния месец това е една от книгите, които най-често срещам в bookstagram. Реших да й дам шанс и се разочаровах. Furyborn се оказа една от онези книги, които отново и отново предъвкват сюжета за избраната героиня, подложена на серия смъртоносни изпитания от враждебно настроения политически елит. Разбира се, тя е и влюбена в най-добрия си приятел, което я поставя в любовен триъгълник, който окупира мислите й значително повече от гореспоменатите смъртоносни тестове.
Повече – в пълното ревю за книгата ТУК.