“Елайза и нейните чудовища” е книга, която отдава дължимото уважение на всички творци в Интернет.
Франческа Запия ни разказва историята на Елайза – дъщеря, сестра, съученичка и създател на изключително популярен уеб комикс – “Чудовищно море”.В училище и у дома Елайза е тих и затворена човек, но в Интернет нейният глас се чува силно чрез нейните герои.
“Чудовищно море” е толкова популярен, че феновете му създават и свои собствени истории, вдъхновени от героите му. Случайността среща Елайза с най-известният създател на фенфикшън истории, базирани върху комикса – Уолъс. Заедно с приятелството им, расте и любовта им един към друг, а Елайза бавно се отърсва от постоянното си чувство на несигурност.
Но анонимността, която години наред я е предпазвала от любопитството и нетърпението на винаги разрастващата се фен база на комикса, ще постави на изпитание връзката й с Уолъс. Никоя тайна не може да бъде пазена вечно, а откриването на тази заплашва да разруши целия живот на Елайза.
Отдавна исках да прочета „Елайза и нейните чудовища“. Като човек, който се бори с безпокойство (anxiety) и твори в Интернет сюжета ме заинтригува. В ревютата си много читатели я сравняват с „Фенка“ на Рейнбоу Раул, книга която не харесах особено много и това малко ме разколеба. Но след като видях, че вече си има и български превод, реших да й дам шанс. Книгата е повече от прекрасна!
Сюжетът беше интересен, а действието се развиваше достатъчно бързо, за да не отегчава, но все пак позволяваше добро опознаване на героите. Стилът на писане беше лек, но лиричен. Общата ми оценка за книгата и българския й превод е 5 от 5.
„Елайза и нейните чудовища“ е всичко онова, което „Фенка“ трябваше да бъде, но не беше.
Определено приликите в сюжета на двете книги са очевидни, но самите те ми донесоха коренно различни емоции. Елайза, както и Кат (‚Фенка‘) се бори с пристъпи на неспокойствие и несигурност (anxiety), но Запия успява да предаде състоянието в много по-големи детайли. Езикът и изразните средства карат читателя да почувства на свой ред емоциите на героинята и да разбере състоянието й. Четейки за паник атаките на Елайза сякаш четях своята собствена история. Не припознах себе си в Кат, но до голяма степен видях Елайза като свое отражение.
„Елайза и нейните чудовища“ отдава дължимото уважение на създателите в Интернет и на отдадените им фенове. Изграждането на приятелски връзки на база общи интерес, свързан с определена книга, група или филм, винаги е било част от живота ми и искрено се зарадвах да видя това, пресъздадено тук.
Говорейки за приятелство, темата за „онлайн приятелите“ и „приятелите в реалния живот“ също не бе подмината. Е, аз си имам блог за книги, подвизавам се из bookstagram и goodreads, така че напълно разбирах близостта на Елайза с нейните „онлайн приятели“ и колко непонятна за околните е подобна връзка. Действително Интернет е свят, в който можеш да попаднеш на много недоброжелатели и отровено опасни хора, но и да намериш и истински приятели. Хареса ми, че това беше отразено в книгата.
Една от най-важните теми, засегнати в книгата беше тази за натиска, който феновете упражняват върху любимите си автори. Това е „престъпление“, в което всички можем да бъдем обвинени. [ Нима има фен на „Игра на тронове“, който не е пожелавал да заведе Дж. Р.Р. Мартин на самотен остров с пишеща машина и да го остави там докато не завърши поредицата? ] Именно това напрежение измъчва и Елайза.
Любимите ни автори са реални хора с живот и отговорности, които често отнемат от времето им за писане. Наскоро в своя Инстаграм история Виктория Шваб, автор на „Цветовете на магията“, сподели че през по-голямата част от времето си е заета с дела, косвено свързани с книгите й и все по-рядко й остава време просто да седне и пише. Затова нека бъдем търпеливи и проявяваме разбиране към любимите ни автори. Те ценят нас феновете, точно толкова колкото ние ценим творбите им.
В подкрепа (или по-скоро контраст) на това, следващия ми пост ще е посветен на книжните продължения, който очаквам с нетърпение.