В своя дебютен тийн роман лондонската журналистка Емили Бар ни разкрива прекрасния и объркан свят на Флора Банкс.
„Историята на Флора. Прочети това, ако се почувстваш объркана.“ „Имаш антероградна амнезия. Събитията и постъпките остават в ума ти в продължение на няколко часа след което ги забравяш. Когато ги забравиш се чувстваш объркана. Това е нормално за теб.“
Единадесет годишна Флора претърпява операция за отстраняване на тумор, в следствие на което е завинаги лишена от способността да създава нови спомени. Благодарение на своите записки и приятелката си Пейдж, Флора вече шест години се ориентира в мъглата на собственото си съзнание.
„Аз съм на 17. Това е парти. Дрейк заминава. Дрейк е гаджето на Пейдж.“
В нощта на своето прощално парти Дрейк дарява Флора с целувка… и спомен.
Момичето, което няма спомени вече го няма, заменено от момичето единственият спомен. Времето минава, а Флора продължава да си спомня, да усеща вкуса на плажната целувка, да мисли за Дрейк.
„Никога няма да живееш на друго място, защото в Пензанс се чувстваш на сигурно място. […] Винаги ще живееш с нас и ние винаги ще се грижим за теб.“
Но Дрейк е в Свалбард, Норвегия. А Флора е убедена, че е влюбена в него. Дрейк пише, че също е влюбен в нея. Сигурна, че това е пътя, който трябва да следва, тя и нейните записки се отправят на пътешествие до Норвегия.
Тази книга ме разруши емоционално! Очаквах, че ще бъде интересна, но не очаквах колко трогателна, красива и жизнеутвърждаваща ще се окаже.
През 2014г. канадски учени оповестиха, че са открили начин по медикаментозен път да заличат определен спомен от човешкото съзнание. Несъмнено всеки има поне един спомен, с който би искал да раздели. Но понякога сякаш забравяме колко ключово значение за изграждането ни като личности имат спомените ни. В много отношения, способността на Флора да забравя я е предпазила от жестокостта на света. Начина, по който тя гледа на света и социалните отношения е този на единадесет годишното момиче, което някога е била. Това прави пътуването й още по-опасно.
Същевременно Флора е изключително интуитивна и засилените й усещания често я нараняват. Тя е принудена да бъде обект на „грижи“, „задължения“ и „съжаление“ от хората около нея ден след ден. Решението й да замине тайно и да посети Дрейк, убедена в любовта им е продиктувано именно от желанието й за самостоятелност и социалната й незрялост.
Не зная дали заради вечерните новини и сутрешните вестници, но изпитвах истински страх по време на пътуването на Флора. Привързах се към героинята толкова много, че трескаво прелиствах страниците, в желанието си да се убедя, че тя е добре.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Тази книга съдържа обрат, който ще ви хване напълно емоционално неподготвени. Предупреждението ми няма да помогне, но все пак длъжна бях да опитам.
„Когато ти се удаде възможност, живей за момента. За това не ти трябва памет.“
Историята на Флора е история за откриването на собствените сили и малко ми напомни за „Всичко, всичко“ на Никола Юн, така че бих я препоръчала на феновете.
„Единственият спомен на Флора Банкс“ определено намери своето място сред любимите ми книги. В края на лятото и на самообявената ми „почивка“ това беше точното четиво, което да ме мотивира да се завърна с нов плам към академичните и кариерни дейности.
„Флора, бъди смела.“ Аз те помня.
П.П.: Благодаря на Мирена от изд. Кръгозор, че ми препоръча тази книга на Алея на книгата Варна.