Фотопредизвикателството в Инстаграм, което заедно с Викс, Мони и Ири хоустваме, продължава с пълна сила и май е време да ви разкажа за книгата, която го вдъхнови.
„Град на име Съвършенство“ от Хелена Дъган е съвършена симбиоза между мидългрейд история, фантастични елементи, мистерия и бунтарски приключения.
Хелена Дъган ни запознава с Вайълет и нейното семейство в навечерието на преместването им в град Съвършенство. Градът сякаш е съвършен за всички, освен за Вайълет. Улиците са чисти и подредени, сградите красиви, парковете приветливи и изпълнени с живот, жителите на града са щастливи до безобразност. Но Вайълет не е щастлива. Не е щастлива, че семейството й е там, не е щастлива, че баща й е поел нова работа, която често го задържа извън дома и съвсем не е щастлива, че майка й се държи все по-странно с нея. Не е щастлива и че всеки, който живее в града рано или късно ослепява.
„Вайълет, след като поживеете малко в Съвършенство, ти и твоето семейство ще забележите, че зрението ви започва да се замъглява, а после и периферното ви зрение да се размазва. В крайна сметка всички напълно ще ослепеете“
Братята Арчър обаче имат решение на проблема със слепотата на гражданите. Техен е магазинът за очила в града – единственото място, където можеш да намериш очила, с които да се наслаждаваш на красотата на града, да пиеш от чая запазена марка на братята и да живееш своя „съвършен живот“. Освен ако разбира се, не чуваш странни момчешки гласове, не виждаш неща, които другите не виждат и не откриеш цял невидим град в града.
Дъган поставя героите си в ослепял град, делящ само една стена с цял един свят на отритнати и презрени „несъвършени субекти“, успявайки да представи широка гама социални проблеми по интересен и достъпен за деца начин. „Град на име Съвършенство“ е ценен именно с богатата си символика. Заслепени от собственото си щастие и разкоша около тях, живеещите в града спират да виждат деца като Момче и приятелите му сираци. Повлечени от общото желае да бъдат част от модата в града, жителите пият чаша след чаша от магическия чай на братята Арчър, който ги заслепява все повече и повече. Вместо да отделя много време, за да изгради образите на двамата главни герои, Хелена Дъган насочва усилията си към изграждането на света, рисувайки картина на консуматорското общество в стил Хъксли. Разбира се, това не е причина героите й да страдат от липса на дълбочина, просто не около тях е центрирана главната идея на книгата.
Подзаглавието на романа „Те винаги те държат под око“ е явно намигване към Големият брат и Оруел, а сюжета със сигурност ще се хареса на любителите на “1984” и „451 градуса по Фаренхайт“. Хубаво е да откриеш мидългрейд книга, в която толкова ясно да си личи влиянието на класиката в дистопичната фантастика, но носи свежото усещане на нещо напълно непознато.
Щастлива съм, че открих „Град на име Съвършенство“ и нямам търпение за следващите книги в поредицата.
Повече за Инстаграм предизвикателството, вдъхновено от книгата, можете да научите тук .