Преди дни от изд. Егмонт оповестиха, че ще издадат на български език дуологията на Лий Бардуго “Six of crows”. Букстаграм бе моментално залят от вълна ентусиазирани постове и с право. Голяма част от читателите, които не са чували за поредицата останаха шокирани от реакцията, затова в следващото ревю ще се опитам да дам поне бегла представа защо тази дуология е толкова обичана и какво я прави уникална и ценна. Six of Crows разказва историята на шестима герои, които стоят възможно най-далеч от понятието за „съвестни и уважавани граждани“.
Кеттердам е град с процъфтяващи търговия и престъпност. Магията, жаждата за богатство и корупцията вървят ръка за ръка и Съветът на търговците, управляващ града знае това. Именно те предлагат на младия и обещаващ престъпник Каз Бреккер да организира бягството от затвора на алхимик, разработил нова форма на наркотик. Затворът в Ледения двор е най-строго охраняваното пенетенциарно заведение, но все пак Каз открива ентусиасти за мисията, която ще ги направи несметно богати или ще струва живота им. Историята е изпълнена с неочаквани обрати, интересни герои, политически игри и много напрегнати моменти.
Лий Бардуго е известна на българските читатели с Гриша трилогията – „Сянка и кост“, преведена и издавана на български език от изд. Егмонт. Дуологията Six of crows, попада в същия свят (света на Гриша), но е самостоятелна и може да бъде четена отделно от другите книги на Бардуго. [ Аз самата четох първо Six of crows и Crooked Kingdom, а след това Гриша.] Безспорно е мнението сред феновете, че “Six of Crows” е по-добрата от двете поредици, а средната й оценка в Goodreads е 4.8.
За мен най-голямото достойнство на поредицата е разнообразието и сложността в образите на героите на Бардуго. На кратко ще разкажа…
(спойлери за части от сюжета на книгата)
В „Six of Crows“ липсва мотива за „избрания“. Героите са продукт на обстоятелствата, а едно от отличителните им качества е способността да превръщат недостатъците си в достойнства.
Най-видимо това е при героя на Каз Бреккер – сирак, криминален гений и двигателят зад издигането на бандата The Dreggs (букв. превод – Утайките). Като дете Каз едва не умира от треска, но губи брат си. По-късно, скачайки от покрив, чупи крака си. Костта не зараства правилно, което му носи постоянна болка.
„Who’d deny a poor cripple his cane?” “If the cripple is you, then any man with sense.”
В свое интервю Лий Бардуго , която също страда от заболяване, което препятства свободното й движение, казва, че създава образа на Каз такъв, защото самата тя би искала да се чувства така. Каз страда и от рядка фобия – ossensibility – непоносимост към допир кожа в кожа. Това е причината той винаги да носи ръкавици.
“Why do you wear the gloves, Mister Brekker?” “I’m sure you’ve heard the stories.” “Each more grotesque than the last.” Kaz had heard them, too. Brekker’s hands were stained with blood. Brekker’s hands were covered in scars. Brekker had claws and not fingers because he was part demon. Brekker’s touch burned like brimstone – a single brush of his bare skin caused your flesh to wither and die. “Pick one. They’re all true enough.”
Инеж е младо момиче от народа suli с маслинена кожа и прекрасни очи. Бардуго описва suli като народ, живял в земите на Равка още преди създаването й, със свои собствени обичаи и култура, но без своя държава. От това идва и уязвимостта им. Те са принудени да живеят в постоянно движение и често са нападани от търговци на роби. Именно това се случва и с Инеж. Тя попада в плен, разделена е от семейството си и продадена на бордей в Кеттердам като еротична танцьорка и секс робиня. Авторката казва, че според нея, включвайки тази тема в книгата си, единствения начин, по който би могла да отдаде почит към изгубилите живота и младостта си жертви на трафик на хора е като дарява част от приходите си на GEMS Education. Инеж се присъединява към бандата The Dreggs, използвайки таланта си на акробат, за да се превърне в най-добрия шпионин и довереник на Каз. Умението, което я е обрекло да танцува в бордея, я и спасява от него. Чрез образа и спомените на Ижеж за семейството й, Бардуго предава много мъдрост и житейски уроци.
“The heart is an arrow. It demands aim to land true.”
Целта на Инеж е по-голяма от оцеляването в престъпния Кеттердам. Обещала си никога повече да не бъде жертва, тя мечтае да напусне града със собствен кораб и да преследва търговците на роби с надеждата, че никой никога повече няма да сподели съдбата й.
Уайлан със своите червени къдрици и съзвездия лунички е „детето“ в групата. Син на богат градски търговец, отгледан в лукс от частни учители, той наглед е прекалено наивен за улиците на Кеттердам. Уайлан има дислексия, която не му позволява да чете. Това носи огромно разочарование и срам на баща му, който в „проява на родителска обич“, организира убийството му. Останал сам и без пари, той използва таланта си в алхимията, за да намери мястото си сред Dreggs.
“You think like a lockpick,” Kaz had told Wylan. “I do not.” “I mean you can see space along three axes.” “I’m not a criminal,” Wylan protested. Kaz cast him an almost pitying look. “No, you’re a flautist who fell in with bad company.”
Макар да не може да чете, Уайланд рисува изключително добре и има вродена дарба да мисли като инженер, архитект и според Каз – като крадец. Освен защита, при Dreggs Уайланд намира приятелите и семейството, което никога е нямал, а също и любов.
Джеспер е чернокож, бисексуален герой с проблеми с хазарта и невероятно чувство за хумор. В Crooked Kingdom научаваме повече за неговото семейство и скрития му гриша талант. „Гриша“, познати ни от трилогията на Бардуго, са винаги преследвани и гонени. Талантите им – да влияят върху елементите или човешкото тяло, са възприемани едновременно като благословия и проклятие. Това е и причината Джеспер дълги години да се страхува да развива и говори за дарбата си.
Нина Зеник е жертва на именно тези негативни движения срещу гриша. Тя е другият бисексуален герой в книгата. Визуално е описана като леко пълничка и затова често получава критики за теглото си, които посреща с достойнство и хумор. Тя обича страната си и народа си и се включва в армията на Равка. Изпълнявайки мисия, тя е пленена от отряд друзкеле войници. Друзкеле възприемат гриша като същества по-низши от животни, които трябва да бъдат премахнати. Войниците друзкеле имат за своя мисия да издирват и пленяват гриша, а правителството им методично ги изтребва. С тази история Бардуго ни показва лицето на расовата война. Историята е отчасти вдъхновена от антисемитизма и хитлеристката идеология и от части от Трансатлантическата търговия с роби. Нина и десетки други пленници почти умират от глад и жажда, затворени в клетка, по време на пътуването им до земите на друзкеле. Когато буря застига кораба, Нина и един от войниците – Матаяс, успяват да се спасят помагайки си. Пътуването им заедно в търсене на град, в който да получат помощ и да се приберат всеки в страната си, показва колко различни са те.
Матаяс е друзкеле, роден и отгледан в милитаризирано общество и обучен за войн. Той е научен от малък да мрази и презира магията на гриша, да ги възприема като подли и неестествени същества. Нина от своя страна, е израснала с ужас към друзкеле и историите за зверствата им. И двамата обичат народа си и са готови на всичко, за да защитят него и идеалите си.
В началото на Six of Crows, виждаме Нина като прекрасен портрет на емигранта, принуден да работи далеч от родината си. Тя поддържа постоянна връзка с всички свои сънародници в Кеттердам, помага им с каквото може и не спира да мечта за завръщане в Равка. Матаяс също е изгнаник от родината си. Несправедливо обвинение го изпраща в затвора в Кеттердам. Дори свободен, той никога не би могъл да се върне в страната си и отново да се включи в елитната й армия. Единственото, което е в състояние да върне изгубеният му живот е амнистията. Именно това би била и неговата награда, ако се присъедини към Каз и екипажа му, осигурявайки им вътрешна информация за разположението в града и затвора на друзкеле.
Освен героите, друга интересна черта на книгите е завършеността на света. Кеттердам е процъфтяващ търговски град с висока престъпност, създаден в съзнанието на Бардуго по подобие на Амстердам. Образът му е пълнокръвен и завършен. Политиката и търговията тук вървят ръка за ръка, а бандите и техния фолклор допълват картината. Четейки книгите, човек може почти да усети, че се разхожда из опасните и препълнени улици на града.
Горещо препоръчвам Six of Crows и Crooked kingdom! Малко книги са изпълнени с толкова много екшън, мистерия и обрати. Без да губи динамиката в сюжета, книгите ни позволяват да опознаем много добре героите и да научим за живота им и обстоятелствата, принудили ги да нарушават закона. Всеки от героите има своите проблеми и демони, никой от тях не е перфектен, но именно това ги прави толкова живи и достъпни.