„Аз съм жена, родена в неподходящо за нея време и това не може да бъде поправено.“
Не крия, че издателство Обсидиан са любимите ми „доставчици“ на качествени романи, вдъхновени от живота на силни и магнетични жени. „Шпионката“ на Паулу Коелю открих случайно в книжарница „Хермес“ и тъй като отдавна преодолях предубеждението си към автора като към „любим на манекенки“ (виж ревю за Паулу Коелю „Хипи“), не се поколебах да си взема книгата. Оформлението на томчето също бе прекрасно – гланцирана обвивка, покриваща твърди чисто бели корици и красиво подредени страници от дебела хартия, щастието на всеки книгоман!
„Шпионката“ разказва историята на Мата Хари – обичана и мразена, възхвалявана и презирана.
Родена в 7 август 1876 година в Леуварден, Холандия с рожденото име Маргарета Зеле, тя започва своя житейски път скромно и като част от шестчленно семейство. Но още от ранна възраст красотата й привлича мъжко внимание и женска завист. Именно това е мотивът, който бележи живота й до самия му край на 15 октомври 1917 г. на стрелбището на крепостта Венсан в Париж.
Куелю представя историята на Мата Хари в епистоларна форма. Книгата е структурирана под формата на писмена кореспонденция между осъдената на смърт Хари и нейния адвокат.
„Смятах, че германците, французите, англичаните и испанците няма да могат да устоят на чара ми, но накрая самата аз се оказах манипулирана. Не ме осъдиха за престъпленията, които наистина извърших, като най-голямото от тях беше, че живях като еманципирана жена в свят, управляван от мъжете. Осъдиха ме за шпионаж, при положение, че единствената конкретна информация, до която се добирах, бяха някакви шушукания и клюки в салоните на висшето общество.“
Да разберем животът на Мата Хари е като да гледаме картина зад завеса. Независимо колко истории и документи прочетем, колко интервюта и документални филми създадем, никога не бихме могли да открием пълната истина за нейните действия и мотиви. Почувствала се прекалено уязвима прекалено рано – изолирана и унижавана от своя първи съпруг, Маргарета пренаписва ежедневно собствената си история, за да се защити и оцелее.
„Аз не се молех да бъда щастлива, молех се единствено да не бъда толкова нещастна и окаяна, колкото се чувствах.“
Четейки книгата на Куелю можем да заключим, че тя е или патологична лъжкиня, или пък самоук маркетинг гений. Мата Хари признава, че често съчинява истории, макар и невинаги да ги помни. Именно така тя бродира собствения си гоблен – икона.
„Да, аз бях лъжкиня, но толкова импулсивна и неконтролируема, че често забравях какво съм говорела преди и трябваше неимоверно да напрягам ума си, за да не се изложа.“
Пристигайки в Париж от о. Ява, тя си измисля ново име и кариера. Намират се и хора, които я разконспирират като измамница, но това няма значение. Нейната популярност расте, публиката е пленена от разкрепостеността на представленията й, а салоните – от забавните и скандални истории, които тя самата разказва.
„– Добре е,че хората са невежи – каза мадам Гиме. – Защото нищо от онова, което ни показахте не представлява част от някоя източна традиция.“
В „Шпионката“, героинята на Мата Хари не крие, че е получавала подаръци и услуги в замяна на вниманието й към определени важни политически фигури. Това е и причината френското разузнаване да се свърже с нея и да я вербува за свои агент.
Дали тя наистина е служила само и единствено на Франция, както героинята твърди, или обвиненията за двоен шпионаж срещу нея са безпочвени, може би никога няма да узнаем със сигурност. В края на живота си, Мата Хари е изоставена от всички онези, които са се клели в любовта си към нея. Изоставена е дори от собствената си страна. Нидерландия поддържа неутралитет по време на войната и отказва да вземе участие в процеса срещу своята гражданка.
Нейните притежания са конфискувани, останките й, първоначално предадени на Парижкия музей по анатомия са днес изгубени, но митът за нея остава жив. В края на живота си Мата Хари има само своето достойнство и някак това е напълно достатъчно.
„Всеки от дванайсетте войници вдигна пушката си и опря приклада в рамото си. По лицето на Мата Хари не трепна нито един мускул.“
Книгата е прекрасно написана и майсторски преведена от Вера Киркова – Жекова, което я прави истинско читателско удоволствие!