Колко често можеш да прочетеш детективски роман, написан от внук на истински самурай?
Едогава Рампо е псевдоним на японския писател Хирай Таро. Популярно е твърдението, че той избира това име, тъй като изговорено бързо, то звучи като това на един от писателите, на когото Таро много се възхищава – Едгар Алан По.
Основоположник на детективския жанр в японската литература, от романите на Едогава Рампо е преведен и издаден на български език само един – „Черният гущер“. През 1984г. на български излиза повестта „Чудовище в мрака“, като част от сборника „Японски детектив“, а в сп. Съвременник са публикувани и два от неговите разкази – „Човекът – стол“ и „Червената стая“.
„Черния гущер“ не е първия роман в поредицата на Рампо за „Частен детектив Акечи Когоро“. Въпреки това, той може да бъде четен като самостоятелна история, по същия начин, по който бихме могли да прочетем самостоятелно всяка една от историите за Еркюл Поаро. Разбира се, би било прекрасно, ако изд. Слънце да преведат още от книгите в поредицата.
Историята ни води в Токио през 20-те години на ХХ век, където Госпожа Мидорикава, известна още като Черния гущер, властва над криминалния свят. Ексцентричната и властна дама, не е обикновен престъпник. Известна с афинитета си към скъпоценните камъни, тя специализира в присвояването на скъпи бижута. Но не избора й на обекти или жертви е това, която я отличава от други престъпници, а стила й.
Госпожа Мидиорикава се наслаждава на планирането на престъпленията. Тя предупреждава жертвите си, че ще извърши присвояването независимо какви мерки ще предприемат те.
„Не ми е по вкуса да нанасям удар, когато хората са неподготвени. Не съм открадвала нищо, без предварително да предупредя. Предупреждавам, изчаквам жертвата да подготви защитата си и чак тогава поемам битката на равна нога, защото иначе не ми е интересно.“
Ивасе Шобей, президентът на търговската къща „Ивасе“, заплашен да изгуби дъщеря си и най-големия диамант в Япония, взема най-добрите мерки за защита, за които се сеща. За своето пътуване до Токио, той е придружаван от легендарния частен детектив Акечи Когоро. Въпросът е, възможно ли е Черния гущер е по-умел крадец, отколкото Когоро очаква?
Играта на котка и мишка между двамата, брилянтно завързания сюжет и динамичното му развитие ми допаднаха изключително много! Споменавала съм, че не съм заклет фен на криминалния жанр, но „Черния гущер“ ми напомни повече на това, което наричаме хайст книга (от англ.език – heist – обир), отколкото на класически детективски роман. Книгата е и сравнително кратка 254стр., което също е предимство. Няма нищо по-досадно от ненужно разтеглена детективска история, в която лесно можеш да пропуснеш ключови детайли.
С интерес ще продължа да следя изд. Слънце с надеждата да издадат и други книги от поредицата за „Частен детектив Акечи Когоро“.