Причини да избягвам криминални романи:
Лесно разгадавам сюжета.
„Разследването“ е толкова скучно и повтарящо се, че се отегчавам.
Историята рядко ме грабва.
Причини да харесам тази книга:
Всички мои хипотези се оказаха грешни.
Не само разследваните, а и разследващите бяха интересни персонажи.
Историята беше различна и интересно разказана.
Антъни Хоровиц е познат на българския читател с „Мозайка от убийства“ и разбира се, със сериалите “Убийства в Мидсъмър“ и „Войната на Фойл“. „Мозайка от убийства“ разказва премеждията на Сюзан Райланд, млада редакторка, тръгнала по следите на последните глави от ръкописа на току що починал автор. Отново автор на криминални романи е герой и в тази книга на Хоровиц. За щастие, авторът в „Убийството е всичко“ си е напълно здрав, макар и не съвсем извън опасност.
Нашият главен герой – Антъни Хоровиц, е преуспяващ писател и търсен сценарист. Не е като да му липсва работа, затова когато Даниъл Хоторн, се свързва с него с предложение да напише историята на някои от случаите, по които работи, той предпочита да му откаже. Но човешкото любопитство не бива да бъде подценявано.
„Сигурно си чул, че ме изритаха от полицията. Е, те губят – а и не ми се навлиза в темата. Работата е там, че понякога работя като консултант. Към полицията. Неофициално. Използват ме, когато се случи нещо необикновено.“
Хоторн обещава на Антъни, че случаят по който работи наистина си заслужава вниманието и неусетно двамата се заплитат в мистерията му.
В една „ясна пролетна сутрин“, Даяна Купър посещава погребалния дом „Корнуолис и синове“, за да подготви собственото си погребение.
„Даяна Купър беше подготвила собственото си погребение и щеше да има нужда от него. Шест часа по-късно същия ден.“
Майка на известен актьор, независима и стилна жена, Даяна е открита удушена в дома си само няколко часа след финализиране на детайлите около службата за кончината си. Определено това е случай, който попада в споменатата от Хоторн графа „нещо необикновено“.
Не само случаят се отклонява от обичайното. Детективът, разследващ го също пази своите тайни.
Хоторн е ексцентричен циник, който до края на книгата така и не ми се понрави. Но той е един от героите, на които макар да не симпатизираш, няма как да не се възхитиш. Неговата наблюдателност и внимание към детайлите е почти толкова поразителна колкото липсата му на какъвто и да било такт в социалното общуване.
Липсата на емоционална интелигентност е черта, която сме виждали и в образите на други брилянтни разследващи като Дейл Купър (Туин Пийкс) и Шерлок Холмс. Но докато агент Купър често е по-скоро забавен в прагматичността и откровеността си, Хоторн е отблъскващ в цинизма и хомофобията си. Но именно това е едно от нещата, които харесах в тази книга. Авторът не се страхува да представи един от главните си герои по начин, който просто няма как да накара читателя да му симпатизира. Това е все по-рядко срещан похват, който определено ми допадна.
Ярък контрапункт на хомофобските наклонности на Хоторн и други, е героя на Хоровиц. Хубаво е да видим как той отстоява принципите си и отказва да се примири с несправедливото отношение на колегата си.
Сюжета в „Убийството е всичко“ е увлекателен в своята заплитаща се заплетеност (само така мога да го нарека!). Без капка срам ще си призная, че се връщах доста пъти назад в книгата, опитвайки да напасна детайлите, който Хоторн бе забелязал.
„ – Ако ще пиша за теб, ще се наложи да ми обясниш как работиш. Удивително е как просто обявяваш някакви неща, но не може да ги оставяш просто така да увисват във въздуха.“
Да, Хоторн, редно е да имаш милост към читателя, който не притежава твоя брилянтен ум и завидна наблюдателност.
Паралелно с историята по разкриване на престъплението, на читателя са предоставени и глави от пишещата се книга по случая. Разбира се, това е коварна тактика на автора, за да дообърка и без друго объркания читател. Но това не беше неприятното объркване, което може да те накара да захвърлиш някоя книга. Напротив, това допълнително ме мотивира да продължа да чета.
Обикновено чета книгите си доста бързо. Това е, както би казал Хоторн моят modus operandi (от лат. – начин/метод на действие) (срамно е колко много се смях на тази негова реплика и спомена за една популярна шега от първия ми семестър в ЮФ). С „Убийството е всичко“ обаче се наложи да си дам време. Колкото и да бях жадна за отговори, толкова и ми се искаше да внимавам, да се концентрирам и сама да ги открия. Последното, разбира се, не успях да сторя, но май именно това най-много ми хареса!
Ако харесвате криминални романи, не подминавайте „Убийството е всичко“.
Ако не сте чели много в жанра, но търсите нещо, за да видите дали ще ви хареса стила, дайте й шанс.
Ако имате нужда от „мисловна дъвка“ и нещо различно, отново, препоръчвам ви я.
Ако обаче търсите четиво, от което да прочитате по 1-2 страници, пътувайки към работа с метрото (любимо мое транспортно занимание), то това не е подходящата книга. „Убийството е всичко“ изисква, а и заслужава внимание, спокойствие и време, за да се вгледаме в детайлите и да оценим брилянтността на Хоровиц.
Благодаря на изд. Еднорог за прекрасната изненада! Продължавайте да издавате все такива интересни и интригуващи заглавия!