Котето на Шрьодингер ме преследва. Не, не, шегувам се. Не ме преследват котки, само хубави книги!
„Тъмна материя“ е съвременен трилър с научно – фантастични елементи, който е препоръчителен елемент за плажната чанта на всеки книголюбец. Това е първият роман на Блейк Крауч, който изд. Ибис издават на български език, a aвторът ни е познат с поредицата „Пайнс“ на изд. Бард.
Сред предимствата на четенето на криминални романи и трилъри по време на плажните излети са динамиката в развитието на сюжета, праволинейността му и разбира се, гъделичкането на любопитството да разкрием мистерията. „Тъмна материя“ има всичко това в комбинация със семейна топлота, романтика и квантова физика. Да, точно така, квантова физика.
„Представете си котка, шишенце с отрова и радиоактивен източник в затворена кутия.“
Вече споменах, че от ревюто на „Другите светове на Алби Брайт“ насам, котката на Шрьодингер ме „преследва“, докато литературни персонажи изскачат от кутии ту в една, ту в друга реалност. В „Тъмна материя“ Блейк Крауч представя интересен нов поглед върху Копенхагенската интерпретация на квантовата механика, разказвайки за едно лудо пътуване из паралелни вселени.
„Съществува ли друг свят, който е също толкова реален, колкото и нашият, в който отваряме кутията и намираме жива и мъркаща котка? Интерпретацията за паралелните светове на квантовата механика казва „да“.
Джейсън е брилянтен учен, който макар да обича физиката, никога не съжалява, че се отказва от възможностите за академични успехи в името на семейството си. Съпругата му Даниела и синът им Чарли са неговия свят, движеща сила и вдъхновение.
„ – Баща ти можеше да спечели Нобелова награда.Засмивам се.– Мисля, че преувеличаваш. – Не го слушай, Чарли. Той е гений. – Сладка си – отвръщам аз. – И малко пияна. – Истина е и го знаеш. Науката изостана, защото обичаш семейството си.“
Животът им е спокоен, добре устроен и изпълнен с домашна топлота. Но една четвъртък вечер всичко това се променя.
Джейсън е отвлечен, упоен и ами, изпратен в друго измерение. Дезориентиран и без никакви спомени, той се намира в подземна лаборатория, в която всички го познават и поздравяват като герой.
„ – Много е приятно да те видя отново, братко. Чувствам се като хората, посрещнали „Аполо 13“. Всички много се гордеем с теб.“
Странностите продължават, а живота на Джейсън се усложнява още повече от факта, че нищо не е същото, макар привидно да е. Домът му си е там, но не е дом, съпругата му не му е съпруга, синът им не съществува.
Когато професор по физика се появи в болница, дезориентиран, интоксикиран и говорещ за паралелни вселени, логично е да бъде пренасочен към психиатрично заведение. Освен ако по петите му не са цял отряд учени, готови да жертват всичко в името на научния прогрес. Всичко.
Но безмилостните колеги на Джейсън не са най-големия му проблем. Семейството му го няма, а той не желае нищо повече от това да се върне при тях. Пътуването му обратно го води в различни версии на обичния му Чикаго и го среща със собствените му двойници.
„Тъмна материя“ и Джейсън ми напомниха малко за Робърт Лангдън– героят на Дан Браун, който редовно се открива замесен в тайни проекти, преследван от (поне) две недоброжелателни групи, докато се опитва да възвърне спомените си (началото на „Ад“) и да реши загадката, която ще спаси живота му. Атмосферата на книгата беше също толкова заредена с напрежение, колкото и популярните романи на Браун, затова горещо го препоръчвам на почитателите му.
Вместо с тайни общества и кодирани в картини съобщения, Крауч изгражда своята история, вдъхновен от квантовата физика и теорията за мултивселената. За мое най-голямо щастие, след като четох малко повече за експеримента на Шроьодингер и различните му интерпретации , когато разказвах за „Другите светове на Алби Брайт“, вече бях наясно с основните параметри.
„Интерпретацията за паралелните светове на квантовата механика постулира, че съществуват всякакви реалности. Че всичко, което е възможно да съществува, съществува. Всичко, което може да се е случило, се е случило, само че в друга вселена.“
Няколко пъти вече споменах за зареждащо напрегнатия сюжет и светкавичната скорост, с която той се развиваше, но това не е единственото достойнство на книгата. „Тъмна материя“ е преди всичко роман за изборите, които всеки прави, за пътищата, по които поема с всяко свое решение и дестинациите, до които те го водят. Любовта на Джейсън към семейството му, привързаността на съпругата му Даниела и осъзнаването на богатството, което носи домашния уют, правят книгата страхотно допълнение към семейната почивка.
Като „корица нърд“ трябва да отбележа колко добре са се справили от изд. Ибис с графичното оформление на романа. Корицата е съвсем в духа на класическите научно – фантастични романи, което много ме зарадва!
Говорейки за изд. Ибис (защото the_bilingual_reader е Фен №1) и летни книжни приключения, друго четиво с напрегнат сюжет, политически игри и интересни персонажи, което си заслужава внимание е „Жестокият принц“ на Холи Блек. Книгата излезе съвсем наскоро и е част от една от най-увлекателните за мен поредици. Ако освен да се потопите в солената морска вода, пожелаете да се разходите и в света на феите, то това е един прекрасен пътеводител!