Музика, хокей и любов – трите съставки на най-сладката книга тази есен.
Едно от нещата, които често липсват в младежката литература е семейството. То най-често липсва или стои в страни от основния сюжет. Ако все пак присъства, най-често е свързано с темите за домашното насилие и смъртта. Малко са книгите в жанра, в които виждаме здравословна семейна среда и затова толкова ги ценя. „Студен слънчев ден“ е точно такава книга!
Сара Байрен ни запознава с Холанд – млада хокеистка, която обича хард рока. Целеустремена и отдадена на спорта, Холанд е избрана за интервю за “Хокейфест”. Като единственото момиче в отбора по хокей на “Ястребите”, тя е в постоянна борба със сексизма.
“ – Защо не може да съм просто играч на хокей, вместо момичето?”
Заедно с братята си Холанд играе хокей още от дете, винаги с едни и същи съотборници. Затова, когато се появява нов играч, печелил щатски шампионат, който оспорва правото на Холанд да играе в отбора, тя определено не го приема добре. Факта, че почти веднага “новото момче” е избрано за капитан допълнително подклажда недоверието й в него.
Да, на пръв поглед това е от онези hate-to-love романтични истории, които често срещаме в младежката литература и почти никога в реалния живот. Но каквото и да твърди корицата или резюмето на книгата, „Студен слънчев ден“ за мен е нещо различно. Тя е книга за героиня, бореща се с предразсъдъците, със сексизма, с общественото мнение и собствената си несигурност.
Холанд знае кога да води битка и кога просто да отмине хорските нападки. Това е важно качество, което й позволява да се съсредоточи върху тренировките си и да бъде точно толкова добра, колкото има амбиции да бъде. Израснала с трима братя, тя е отборен играч както у дома, така и на пързалката.
Холанд е пример за модерен феминизъм, показвайки как можеш да заслужиш уважение в един мъжки отбор без да губиш своята женственост. Точно това харесах у нея. Тя пие кафето си с три захарчета, сметана и сламка, вместо „чисто“ (често срещан похват, за да се покаже, че героинята е силна и няма-нужда-от-сладост). Не се притеснява, когато съотборник напомня да сложат сламка в кафето на „нашето момиче“, защото приема, че нейния личен комфорт е по-важен от нечие чуждо мнение.
Холанд изслушва, дори когато не й се слуша. Тя подкрепя усилията на приятелите си и искрено се радва на успехите им, защото знае, че победата на един не означава непременно загуба за друг.
“Това, че аз играя в мъжкия отбор, не значи, че това е най-правилният избор за всяко момиче. И определено не значи, че женските отбори са по-малко добри.”
Освен всичко друго, Холанд има и чудесен вкус за музика! В своя блог тя споделя любимите си хард рок групи, текстовете на песните, които я мотивират и разказва за връзката между музиката и спорта. Признавам си, музикалните й предпочитания доста се доближават до моите лични.
В началото на ревюто споменах за ролята на семейството, която тук е доста силно застъпена. Холанд играе с братята си, баща й е бил известен хокеист, а майка й е кулинарен блогър, посветил се на изхранването на четирима растящи спортисти. Всички те се подкрепят, помагат си да бъдат по-добри, критикуват се един друг и понякога се карат. Точно като в истинско семейство, такова каквото рядко го виждаме в тийн литературата.
„Студен слънчев ден“ носи най-доброто от всички онези филми в стил Hallmark като „Тhe cutting edge“ и „Go Figure“, които не си признаваме, но тайно обожаваме. Също както в тях, тук знаем какво ще се случи още от самото начало. Все пак, продължаваме да четем, защото понякога е хубаво да предполагаш края на историята, да знаеш, че всичко ще се подреди и просто да се насладиш на разказа.