Да говориш за книгите на К.А.Тъкър без риск да разкриеш прекалено много от сюжета е доста трудна задача. Но ще се опитам…
Когато в „Забравена истина“ се запознахме с най-добрия приятел на Джеси – Люк Бун и нелегалния бизнес с крадени коли, съвсем не очаквах, че това ще е главен мотив в друг роман на Тъкър.
Люк е млад и гладен за живот. Той не таи никакви илюзии за законността на бизнеса, вуйчо му ръководи. Напротив, Люк изгаря от желание да бъде активна част от този бизнес, който неминуемо ще му осигури значителни приходи.
Клара Бертели е обещаващ полицай на път към мечтаната длъжност във ФБР. Задачата й като агент под прикритие е да разбие най-голямата престъпна мрежа за крадени коли на Западното крайбрежие. Ръст е прекалено обигран и предпазлив, за да бъде заблуден от прикритието на Клара. Неговият племенник обаче е само на двадесет и четири години и все още няма криминалния опит на чичо си. Именно той става и обект на интереса на полицаите.
Въплъщавайки се в ролята на богатата и екзотична Рейн, Клара решава на всяка цена да се сближи с Люк Бун, осигурявайки си достъп до колкото се може повече информация за бизнеса на Ръст.
Проблемът е само един: Люк съвсем не се оказва „повърхностното копеле“, за което Клара го смята.
Това е всичко, което мога да кажа за книгата, без да разваля удоволствието от четенето й.
„Пречистваща истина“ до голяма степен запазва духа на „Забравена истина“ и е изпълнена с бързи коли, красиви жени и луксозни локации. Всъщност, от книгата би се получил забележителен филм в стил „Бързи и яростни“ (дано един ден се случи).
Книгата ме изненада изключително приятно не само с криминалната си тематика, а и с напрежението в развитието на сюжета. Мога да определя книгата като “page turner” (от англ. page – страница, turn – обръщам, тук – разгръщам). Истината е, че я прочетох в рамките на ден, на моменти дори спринтирайки из текста. Толкова силно беше желанието ми да разбера „какво се случва накрая?!“. Е, накрая се случва каквото се случва (ще си мълча!). Ще споделя само, че затворих книгата с усмивка и удовлетворение, както от сюжета и героите, така и от стила на писане.
Клара ми хареса изключително много като героиня. Възхитих се на нейната изобретателност и амбиция, както и на начина, по който разсъждаваше върху моралните дилеми, които съпътстваха делата й. Люк Бун пък притежаваше всички белези на литературното „гадже мечта“ – умен, красив и с добро чувство за хумор. Химията между героите и диалозите им бяха безкрайно забавни, което направи четенето леко и приятно.
Докато „Забравена истина“ беше повече заредена емоционално, в „Пречистваща истина“ напрегнатият сюжет помиташе всичко по пътя си. По тази причина, за мен, тя беше по-добра от „Забравена истина“.
Благодарности на изд. Ибис, които бяха толкова мили и ми изпратиха копие.
П.П.: Изд. Ибис са отговорни и за превода на последната книга от триогията на Касандра Клеър „Тъмни съзаклятия“ , която ще е при нас съвсем скоро *кхъм, кхъм* Не е като да я очаквам в състояние на тиха истерия. Не.