„В края на м. март сменяме времето.“ – „Охо, значи щеспим час повече.“ – „Или пък ще четем…“
Готова съм вече да кажа „До(не)виждане“ на зимните дни и да се радвам на пролетта. В подготовка за това, събрах пет книжни препоръки за предпролетно настроение.
„Хартиената менажерия и други разкази“ от Кен Лиу.
Кен Лиу е основоположник на жанра „силк пънк“. Той напомня на любимия ни „стийм пънк“, като комбинира елементи от научната фантастика, фентъзи литературата и азиатската култура.
Представената книга е сборник с разкази, разхождащ ни в мечтаните светове на Лиу. Безкрайно приятно четиво е!
„Виенски апартамент“ от Радостина А. Ангелова
Томболата на BookMark ме срещна с „Виенски апартамент“. Заедно с @_the_bookie_monster(Instagram) посетихме събитието на дигитална агенция BookMark – “BookMark представя…”, посмяхме се, поприказвахме си за книги и оказа се, спечелихмепо една.
„Виенски апартамент“ е първата книга от години насам, която „си пазех за страница/ глава преди сън“. Споменавала съм, че хвана ли книга, без значение колко страници е тя, в рамките на деня ще я дочета, дори да трябва да чета до пет сутринта. Тази обаче си я четях бавно, защото беше толкова красиво написана, че сърце не ми даде да я схрускам като сандвич в обедна почивка.
Между основната сюжетна линия са поместени и кратки разкази,изпълнени с красив магически реализъм,които ми доставиха невероятна наслада.
За сюжета преднамерено няма да ви разказвам. Ще кажа само,че той е близък на много от нас, които имат роднини, приятели и познати, разкъсвани между носталгията по родината и възможностите, които други страни предлагат. Книгата говори много за семейството,за ценностите и народопсихологията, но го прави по изключително ненатрапчив начин, без грам „поучителна настойка“.
Стилът на писане на Радостина Ангелова е това, с което „Виенски апартамент“ ме спечели и нямам търпение да прочета и други нейни творби.
„Мастило“ от Алис Бродуей
Мога да определя “Мастило“ като една от онези книги, чиито сюжет не бих могла да разкажа подобаващо, нито да обясня напълно защо я харесвам, но ще препоръчвам на всеки, готов за препоръка.
Пренасяме се в Сентстоун, където можеш да прочетеш историята на всеки човек, изписана върху кожата му.Татуировките са най-важното и съществено нещо в живота на жителите, защото те са пазители на историята им. А историята трябва да се помни.
Нищо не остава скрито от общността, защото всеки важен аспект от пътя ти е запаметен върху тялото ти. В град без тайни, нашата героиня – Леора, ще се изправи пред далеч по-сериозни дилеми от избора на кариера.
Макар книгата като цяло да ми хареса, имах известни проблеми със стила на авторката. Като начало, липсваше каквато и да била времева и пространствена рамка. Къде се намира Сейнтстоун, кога се развива действието в бъдещето или настоящето,но в свят, различен от нашия, т.е. фантастичен или пък не – приблизително това се чуди читателя през първите петдесет страници (после забравя тези въпроси за сметка на сюжета). Все пак,малко контекст никога не е излишен.
„Любов и черен пипер“ от Димитър Шумналиев
Още един сборник с разкази в препоръките ми. (Моля ви,обърнете внимание на тази прекрасна корица!)
Димитър Шумналиев е писател, пътешественик и гражданин на света. В „Любов и черен пипер“ са събрани 32 разкази – истории за любов, ревност, мистика и страст.
Малко ми напомни на духа на „Завръщане“ от Ая Джаси (изд. Orange books; ревю тук ), така че препоръчвам я на феновете.
„Уравнение на любовта“ от Хелън Хоан
Брилянтен икономист решава да разработи алгоритъм за откриване на любовта. Да, малко звучи като сценарии за романтична комедия, но всъщност е сюжета на една доста сладка книга.
Стила на Хоан ми допадна с лекотата и хумора, с които бяха засегнати доста сериозни теми, свързани със самооценката и нуждата да обичаш себе си, за да те обикнат и другите.