„Погледни звездите“ от Джо Котърил е книга, която BookPink’s Big Sis Викс ми препоръча, за което безкрайно й благодаря! Историята ни води в измислената страна в пика на нейната революция. С много надежда за демократични промени и свобода, военната диктатура в Куана е заменена с … ами както често се случва, хаос и ужаси.
„Откакто се помнехме, бяхме смазани от задушаващ режим, но ето че външния свят най-сетне бе дошъл да ни помогне. Двете с Джена весело се обзалагахме колко време ще мине преди да ни позволят да се обличаме както ни харесва.– Два дена – заявих нетърпеливо аз.“ „ – Толкова си наивна, Мини. Промяната не може да се случи толкова бързо.– Защо да не може? Войниците са на път. Скоро ще размажат злите тирани от Куана ей така… – плеснах с ръце – и всички ще заживеят щастливо.“
Трепетните очаквания за нововъведения („няма ли да е прекрасно, ако монтират помпа до къщата ни“) бавно преминават в тръпки на ужас. Всичко започва с буквите за наследство, поставени върху значки, които всеки гражданин трябва да носи.
„Тя показва генетичното ти наследство – историята на семейството ти.“
На пръв поглед нищо не се променя. Не е въведен нов закон, който налага ограничава комуникацията между гражданите с различни букви, но много скоро точно това се случва.
„- Не дрънкайте глупости – сряза ни остро тя. – Няма по-добри или по-лоши. Всички сме еднакви.– Не е възможно – опънах се аз, – иначе защо ще ни карат да носим букви.“
Ситуацията се усложнява с всеки ден изминал ден – първо започват погледите, след това обидите, а накрая и крайното разделение. Дори семейството на нашата главна героиня Амина се разпада, когато брат й се включва в съпротивата срещу режима.
Независимо на колко години сме и за колко самостоятелни се смятаме, винаги поглеждаме за подкрепа и напътствие към родителите си. Но останалите без баща и майка, изгубили и малката си сестра, Амина и Джена трябва да намерят начин да оцелеят.
„Нямаше къде да отидем, това бе самата истина, така че бежанският лагер беше най-добрата възможност.“ „Въпреки че – добави бързо той, – ние не ви признаваме официално за бежанци. Нали разбирате, трябва да поддържаме реда. “
Тяхната съдба напомня на живота на толкова много деца, чиито дом и родители „революциите“ и съпътстващите ги граждански войни отнемат. Превърнати в бежанци, те се сблъскват с опасностите в едно все по-оскотяващо общество. Несигурността на новия им живот и липсата на ясна представа за бъдещето им носят чувства на безпътица и униние. Оказва се, че единствената утеха, която могат да намерят е в приказките, в техния магичен свят и силата им да провокират мечти.
„Не знам какво ни очаква, но сега поне вярвам, че имаме някакво бъдеще.“
„Погледни звездите“ от Джо Котърил е трогателна история, която напомня на разказ от документална поредица за децата на Арабската революция. Болезнено откровена, тя ни среща с Амина и нейното семейство. Всеки от тях има своите недостатъци – инат, безразсъдство, прекалена срамежливост или нерешителност. С развитието на сюжета обаче виждаме колко много израстват героите, как трудностите на живота в лагера ги оформят и къде намират сили за живот.
Всяко сърце носи любов, всяка душа търси надежда, а всяка звезда има история. Ако прочетеш историята в „Погледни звездите“ никога повече няма да погледнеш звездите по същия начин.