Когато в началото на лятото най-добрата й приятелка Слоун безвестно изчезва, Емили е разбираемо объркана и разочарована. След редица безуспешни опити да се свърже с нея или да я открие, Емили най-сетне получава знак от приятелката си. Писмо.
Писмото от Слоун не съдържа обяснение защо е заминала, нито адрес, на който да бъде намерена. Неговата единствена цел е да остави списък с предизвикателства, които Емили трябва да изпълни в рамките на лятото.
Тези списъци не са нещо необичайно между приятелките. Те са специалитет на Слоун и винаги съпътстват Емили в пътуванията й. Пълни с авантюристични задачи, далеч извън зоната на комфорт на тихата и малко срамежлива Емили, те имат за цел да я разведрят и предизвикат.
Никога до сега тя не е успявала да изпълни целия списък с предизвикателства от Слоун, но този път е различно. Нещо подсказва на Емили, че ако успее да се справи със задачите, тя някак ще разгадае и тайния код за откриване на приятелката си.
„Откакто те няма“ е втората книга на Морган Матсън, която чета. Харесах я почти толкова, ако не и повече, колкото „Всичко неочаквано“. Матсън има лек и весел стил на писане, идеален за лятно книжно приключение. Същевременно, авторката успява да въвлече героите и читателите в ситуации, които ги поставят пред трудни морални избори. Основните теми във „Всичко неочаквано“ бяха свързани с преодоляването на загубата и изпитанията, на които е подложено приятелството между оформящи се личности. „Откакто те няма“ говори много за красотата на здравословната семейната среда – нуждата от нея и последствията от липсата й, както и отново, темата за „надрастването“ на определени връзки, в случая, романтични.
Книгата малко ми напомни на моята любима „Хартиени градове“ от Джон Грийн. И Марго, и Слоун, притежаваха мистериозна магичност, която завладяваше всички около тях. За приятелите си и двете героини бях извор на вдъхновение и самоувереност. Епичните истории от живота на Марго Рот Шпигелман бяха известни на цялото й училище, а Емили споделя, че Слоун е способна да превърне и най-досадните задачи в приключение. И двете имаха нетипични за съучениците им интереси, силно изразено чувство за стил и отличителен почерк (този на Марго е микс от главни и малки букви, а на Слоун – от ръкописни и печатни). В края на историята никой от митовете за тях не остава неразвенчан. Но това не отнема от магията им. Напротив. Това направи и Слоун, и Марго, героини, в които до голяма степен виждам и самата себе си.
„Откакто те има“ ft. 100 Blog Posts
На 19. Април 2018г. публикувах първото си ревю в този блог. Настоящото е Ревю № 100. Бих искала да кажа, че стила ми на писане се е подобрил, макар да се съмнявам. Май просто станах по-смела.
В духа на „Откакто те няма“ и легендарните списъци на Слоун и Емили, реших и аз да си създам списък с леко нелепи книжни предизвикателства, посветен на първите сто статии в блога.
Прочети и напиши ревю за книга от непознат (за теб или блога) жанр.
Признай публично своите Топ Шест книжни гряха.
Представи в блога своите Bookie приятели.
Изпрати писмо до автор, чиято книга те е докоснала и вдъхновила.
Прочети една книга, в обратен ред, започвайки от последната глава и движейки се към началото.
Дай шанс на поредица, която си се зарекла да НЕ довършиш.
Посети поне едно представяне на нова книга с участието на автор.
Подкрепи млад български автор, популяризирайки творбите му.
Намери нов дом на поне 100 от вече прочетените от теб книги. Не забравяй къде ги изпращаш.
Организирай второ издание на играта „Клиент-книжар“.
Когато завършиш този списък, върни се на шезлонга, от който го пишеш и разкажи всичко за него.