Ако днес трябва да препоръчам една единствена книга, която да купите и подарите на приятел – независимо от възрастта, пола и професията му, то това ще бъде „Нещата, които трябваше да знам“ на Клер Лазебник. Тя е увлекателно написана история за важни социални проблеми, пречупена през красивата призма на връзката между две сестри.
„Нещата, които трябваше да знам“ ни среща с Клоуи и сестра й Айви. Клоуи е едно от най-популярните момичета в своя клас.
„Приятелката ми Сара има една теория за живота, която гласи, че макар някои хора да изглеждат сякаш имат всичко, това всъщност не е възможно.“ „- Ти обаче имаш страхотно гадже, справяш се много добре в училище и всички те харесват – каза докато ми обясняваше теорията си. – На всичкото отгоре си руса. Не е голяма изненада, че семейството ти е малко… странно. В живота трябва да има някакъв баланс.“
Тя е красива, общителна и излиза със звездата на футболния отбор. У дома обаче нещата наистина не са перфектни.
Сестра й Айви е диагностицирана с аутизъм, когато е на седем. Майка си, Клоуи описва като „страшно безпомощна“, а доведения й баща е повече от непоносим.
Аутизмът представлява пожизнено разстройство на развитието на мозъчните функции, което не позволява на индивида да възприема адекватно това, което вижда, чува и усеща. Индивидите с аутизъм срещат изключително големи затруднения при усвояването на речеви и социални умения, както и при взаимоотношенията си с останалите хора. […] Това може да доведе до затвореност в самия себе си и драматично да наруши взаимодействието им с обкръжаващия го свят. – източник Асоциация Аутизъм
Скоро Айви ще навърши 21 години (пълнолетие според американското законодателство) и ще трябва да напусне специализираното си училище и сигурността му. Тревожейки се за липсата на социални контакти у сестра си, Клоуи се заема да й открие подходяща компания.
Подходящ за това й се струва Итън. Той е мило момче от класа на Айви, което обича филми и има за брат (по мнението на Клоуи) един „арогантен кретен“.
Така, ако позволите да вметна, гореспоменатия „арогантен кретен“ под името Дейвид Фийлдс, наистина използва сарказма си като смъртоносно оръжие, но далеч не подлежи на квалификация като „кретен“. Той е безкрайно отдаден на брат си и е решен на всяка цена да му помогне да води пълноценен живот.
Както споменах, това е книга, засягаща множество теми, които често предпочитаме да избягваме да дискутираме.
Една от тях е свързана с начина, по който обществото възприема деца като Итън и Айви (или по-скоро причината да не успява да ги възприеме). Обяснението, което тук е предоставено е толкова логично, че поставя ред неща от ежедневието ни в контекст. Идеята е, че дребните различия в поведението дразнят и объркват хората, – „Защото просто не се държат нормално?!“.
Като цяло концепцията и съветите „Дръж се нормално!“, ще си позволя да определя като откровено глупави. Не еднократно съм получавала приятелски съвети в стил – „Стегни се / я се дръж нормално / не се излагай“ в случай на паническа атака или силен пристъп на безпокойство. Скъпи хора, макар да го правите с добро (вероятно), разберете: 1. това не помага и 2. то наранява.
Подобна е и идеята тук. Авторката Клер Лазебник е майка на дете с аутизъм и неминуемо се е сблъсквала с много от проблемите, които описва.
Митът за връзката между ваксините (има се предвид комбинираните ваксини) и аутизма също е засегнат. [!ВАЖНО! Мит ≠ научно доказана и изпитана хипотеза ]
Още в първите страници се сблъскваме и със „засрамващото хранене“. Говоря за онези привидно безобидни въпроси „Наистина ли искаш да ядеш и това? / Не си ли малко пълничка, за да се храниш така? / Нали вече хапна?“.
Тази погрешно екзекутирана проява на грижа от страна на родител (и не само) е по-скоро тормоз. Проявата на пасивна агресия по отношение на хранителните навици, може да бъде също толкова вредна колкото и липсата на внимание.
Лазебник поставя и темите за това, което честно наричаме „вманиачени майки“ – терминът се използва от (и по повод) потребители на популярни форуми като напр. bg-mamma.com , както и за ролята на доведения баща или майка.
Поздравявам Orange Books за смелостта да преведат и публикуват книга, изпълнена с толкова противоречиви, но същевременно важни въпроси!