Викинги, битки, митология и любов – „Небе в дълбините“ е книгата, от която не знаех, че се нуждая!
“ – Тора се е родила от планината при голямото изригване, създало дома ни. Родила се от пламъците и пепелта. От разтопените скали тя създала своя народ и го заселила в планината. Нарекла го рики заради силата и могъществото му. Ама мирът не траял дълго. Сигр, богът на фиорда, видял какво е сторила Тора и сърцето му се изпълнило със завист. Той изпратил хората си в планината, за да сринат онова, което Тора била съградила. Родила се кървава вражда и Тора се врекла във вечно отмъщение на Сигр. Изпратила риките в заливите на голямото море, за да унищожат аските. Оттогава на всеки пет години се изправяме срещу тях на бойното поле, за да донесем слава на Тора.”
Преди пет години бойния сезон отнема живота на Ири, братът на Йилин, оставяйки й само празнота и скръб. Този боен сезон тя има възможност да отмъсти за брат си и всички паднали в бой членове на клана си. Настоящата битка срещу риките трябва да й донесе удовлетворение и покой, но вместо това й носи шок. Братът, за който безутешно е скърбила, се появява в мъглата на битката, но не иска да има нищо общо с Ийлин.
Пленена от най-добрия приятел на брат си, тя е принудена да прекара зимата като робиня („дюр“). Превърната от войн в слугиня, Ийлин се срамува и отвращава от положението си, но е твърдо решена да избяга и да се завърне при баща си.
Войнът в нея се бунтува срещу предателството на брат й, избрал да живее и да се бие за риките, но сестринското й сърце не може да се отърси от любовта към него. Предателството му отваря рана в душата й, но въпреки всичко тя не може да се отрече (не и истински) от него.
Разкъсвана между всичко, на което е била учена от дете и онова, което животът при риките й показва, Йилин намира утеха само в рутината на слугинския живот. Но демоните Херя, отнели живота на майка й се завръщат с огън и кръв в земите на аските и риките. Пред лицето на опасността, двете враждуващи племена трябва или да се обединят или да загинат.
„Небе в дълбините“ е история за пътищата на съдбата, за любовта, надскачаща романтика или кръвна връзка и победата й над горделивостта. Адриен Йънг ни напомня, че кръвта не е единствената съединителна тъкан между душите, нито е определяща за семейната принадлежност. Любовта и утехата могат да бъдат открити в неподозирани краища на света, а надеждата за ново начало дебне винаги зад ъгъла.
Книгата е увлекателна, чете се на един дъх и е съвсем подходящо есенно четиво. „Небе в дълбините“ е дебютна книга за авторката Адриен Йънг, която в свое интервю за Goodreads признава любовта си към силни женски персонажи, които не се страхуват „да счупят някой зъб“. Умна, смела и непоклатимо лоялна е и главната й героиня Ийлин.
За разлика от доста героини в младежкото фентъзи, на които е отделена ролята на „жената – войн“, Ийлин е обучавана да борави с оръжия и да се бие не в следствие на трагично събитие, а защото това е социалната норма. Известно е, че в културата на викингите представителите на двата пола са воювали рамо до рамо, а жените са имали широка гама от граждански права (да избират за кого да се омъжат, да притежават лични вещи и земя, дори да управляват кланове).
Противно на повечето героини в младежкото фентъзи Ийлин не е представена като „най-добрият войн на своето поколение“, „избраната“, „неземно красивата“ и т.н.
Тя е добър войн, но все пак може да бъде победена, изненадана, подлъгана.
Тя е красива, но тази нейна красота не става център на вниманието на всички мъжки персонажи в книгата.
Тя е силна, но силата й не я прави емоционално затворена.
Образът й определено е глътка свеж въздух в повтарящите се сюжети на младежкото фентъзи.
„Небе в дълбините“ е самостоятелна книга, което също е все по-рядко срещано в жанра. Горещо я препоръчвам!