Ако има нещо, което всячески избягвам, то това са призраците.
Не, не съм от онези хора, които ръсят сол около леглото си или провесват от тавана макрамета с перушина за лов на кошмари. Просто се стремя да не си купувам книги с герои призраци, не слушам истории и определено опитвам да не гледам документални филми за паранормална активност.
Историите с призраци винаги ми въздействат силно, което често води до съмнения “дали в коридора все пак няма някой…?”. Независимо колко внимателна съм, призрачните истории понякога намират начин да се прокраднат в библиотеката ми. Често това се дължи на отказа ми да чета анотации, когато купувам книги.
Бърз преглед на книгите с призрачен елемент, които скоро ужасиха Теди:
“Принцът на мъглата” от Карлос Руис Сафон, която комбинира страха ми от призраци с най-големия ми рационален страх като плуващ човек – удавянето.
“Стените около нас” от Нова Рен Сума, която е сред любимите ми книги (ревю тук), но все пак ме ужасяваше на моменти и
“Локуд и Сие: Крещящото стълбище” от Джонатан Страуд, за която ще ви разкажа днес.
Добре дошли в Агенция “Локуд и Сие”, където всеки си взема по една бисквита, изчаква другите да си вземат и чак тогава може да си вземе отново. Агенцията се занимава с неутрализиране на призраци, разрешаване на мистерии и предпазване от посетители от отвъдното. Трио млади агенти движи дейността на “Локуд и Сие”, но макар и талантливи, героите ни често се забъркват в неприятности.
Повече от петдесет години са минали от началото на Проблема – появата на все повече призраци в света на живите. Те тормозели жителите, а полицията била безпомощна. Спасението дошло в лицето на двама млади изследователи, които открили, че за да бъдат елиминирани призраците, то те трябвало да бъдат лишени от своя Източник – това, което ги задържа в света на живите. Така се създали първите екипи за борба с явления от подобен тип. Колкото повече се засилвал Проблема, толкова повече ставали и агентите.
Някои хора се раждат с развити сетива към свръхестественото и точно такава е Луси. Мечтата й е да стане добър агент, да ръководи свои отряд, да докаже, че това не е мъжка професия, въпреки сексизма, обграждащ я навсякъде. Кариерата й върви добре, но менторът й започва да изостава в работата си. Способностите за усещане и надмогване на влиянието на призраците намаляват с възрастта му, а той все по-рядко се присъединява към акциите. След нещастна злополука с екип агенти, Луси Карлайл се мести от малкото си градче в Лондон, за да се присъедини към агенция “Локуд и Сие”.
В голямата къща, където се помещава агенцията се крият много тайни. Обитателите й – Антъни Локуд и неговия сътрудник Джордж, не биха могли да бъдат по-различни един от друг. Антъни е снажен, харизматичен, шегува се лесно и често се усмихва. Джордж от друга страна е по-затворен, предпочита тишината на библиотеката и никак, ама никак не обича безредието. Макар да са много различни, Джордж и Антъни се сработват добре, а за Луси остава задачата да се сработи с екипа.
“Нямам намерение да разказвам почти нищо за първите няколко случая, които разследвах за “Локуд и Сие” отчасти, за да запазя самоличността на жертвите, отчасти заради кървищата, които се лееха при тези инциденти, но най-вече, защото с находчивост и изобретателност благополучно успяхме да ги скапем.”
В перфектен микс от прекомерен ентусиазъм, липса на стройна организация и авантюристичен дух, “Локууд и Сие” са на прага на банкрут. Единственият шанс да спасят агенцията и дома си е да прекарат една нощ в една къщите в Англия, където се наблюдава най-голямо струпване на призраци. Селцето Коум Кери посреща героите ни подобаващо, а призраците са навсякъде. Буквално!
“Локуд и Сие: Крещящото стълбище” не е книга, която да започнете след работа и да четете до сутринта. Или пък е. Аз я харесах много, макар да съжалих за избора си на време на четене. Признавам, че макар принципно да съм бъзла, когато става дума за призраци, Страуд също има голяма заслуга за леката ми среднощна параноя. Авторът майсторски е изрисувал сцените на паранормална активност, за да бъдат те толкова въздействащи!
Героите са повече от прекрасни, а действието се развива скорострелно. Лесно е да навлезеш в историята, да опознаеш героите и света на този нов призрачен Лондон. Наистина няма какво повече да поискам от книга в жанра! Препоръчвам ви “Локуд и Сие: Крещящото стълбище” и нямам търпение да прочета още от книгите на Страуд!