„ – Да пишеш означава да търсиш истината, а истината за живота на повечето хора е непоносима. По-добре да живееш в щастливо неведение. Но пък щастливото неведение също е невъзможно за писателя, защото ние винаги се стремим а разкажем историите си и когато не можем, не чувстваме нищо. Мисля, че и това е една от причините за отвратителното ми душевно състояние.“
Александър Пушкин е сред най-уважаваните, но и емблематични руски поети. Често сочен за „баща на руската поезия“, още в ученическите си години той е сензация. Неговата поезия се рецитира из цяла Русия, славата му е безспорна, но репутацията му е далеч от безупречна.
Правнук на Абрам Ханибал – близък довереник на Петър Велики, той често е презиран заради африканската линия в произхода си. Приятелството му с „предателите декабристи“, организирали неуспешен преврат, го поставя под наблюдение от тайната имперска полиция. Макар да не е участвал пряко в противодържавна дейност, много от произведенията на Пушкин се възприемат като бунтовни, а всяка негова дума е обект на цензура.
„ – След като позорният заговор бе разкрит, извиках нашия поет в покоите си и го попитах какво би направил, ако беше в столицата по времето, когато неговите бунтовни приятели се вдигнаха срещу мен. Той ме погледна в очите и заяви: „Щях да се присъединя към бунтовниците“. “
Въпреки това, младият поет се радва на благоразположението на монарха, популярен е сред дамите от висшето общество и често присъства на събития в двореца. По време на едно такова събитие – Коледен бал, организиран от цар Николай и неговата съпруга, Александър се запознава с Наталия Гончарова.
Любовта помежду им пламва мигновено, гори страстно, а от пепелището на нейния край се ражда трагичната история за поета, загинал в дуел за честта на съпругата си.
„Жената на поета“ ни води в света на маскените балове, дворцовите интриги и съкровените чувства на една обичана и обичаща жена. Красива и духовите, Наталия Пушкина е обект на желание от много членове на царския двор, включително самия император. Факта, че именно тя е съпруга на най-бележития поет в Русия, неминуемо поставя всички погледи върху нея, а популярността я прави обект на завист сред дворяните. Използвайки Наталия, много от противниците на Пушкин се опитват да очернят името му, да го унижат публично флиртувайки със съпругата му и да провокират легендарния му избухлив нрав.
„Царят нямаше да разруши брака ни, но се боях, че ревността на Александър може да го стори.“
Макар Наталия никога да не нарушава брачната си клетва, вниманието, което получава започва да й харесва.
„На един от баловете група гости дойдоха специално да ми кажат колко съм красива и сега копнеех все повече хора да ми правят комплименти.“
„За първи път имах собствен живот, чувствах се ценена заради самата себе си, а не заради това колко добре отразявам чуждата слава.“
Тя привлича все повече ухажори, които неминуемо отхвърля, играейки опасна игра, в която победители няма. Само оживели.
Александър Пушкин загива през 1837г. в дуел с Жорж Дантес – френски дипломат и съпруг на по-голямата сестра на Наталия Пушкина.
Дженифър Лам преплита истинската история на Наталия и Александър Пушкин с художествена измислица, разкривайки ни емоционалния живот на една от най-желаните жени в Петербург. Авторката споделя, че създава книгата като контрапункт на популярното разбиране за образа на Наталия – фатална жена, безсрамно флиртуваща пред очите на съпруга си и причина за неговата смърт.
Романът е вълнуващ и напомня по усещане на класическите руски романи от “царско време” като “Война и мир” и “Анна Каренина”. За мое огромно щастие, стилът на писане на Лам е много различен от този на Толстой, тъй като книгата е увлекателна, чете се леко, а действието се развива динамично. За мен, единственото, което би направило “Жената на поета” още по-приятна за четене, щяха да бъдат по-подробните описания на пищните дворцови тържества, които Наталия и Александър посещаваха. Въпреки това, авторката успя да ме пренесе в имперска Русия, да ме разходи из нейните малки хижи и дворцови зали и да ме накара да си припомня руските народни приказки, записани от Пушкин.