Ако някога сте имали домашен любимец коте, то познавате афинитета на котките към кутиите. Оставите ли празен кашон на пода, то вероятността да го намерите пълен с коте е огромна. Любовта на котките към кутии от всякакъв вид и форма е толкова голяма, че най-известната котка в света си стои затворена в една повече от 70 години.
Не, Тейлър Суифт не измъчва някоя от котките си, спокойно. Собственикът на тази котка се казва Ервин Шрьодингер, а експериментът му вълнува учените и днес.
„За да демонстрира странния механизъм на действие на квантовата физика, ученият Ервин Шрьодингер измислил следния експеримент: поставил котка в кутия с парче радиоактивен уран, за който има 50-процентова вероятност да започне разпад.“
„Клатя глава и се опитвам да осмисля откачения експеримент на най-ужасния стопанин на домашен любимец в историята. Как така котката е жива и мъртва по абсолютно едно и също време?“
Син на учен от ЦЕРН и водещ на научно предаване „за хора, ненавиждали точните науки в училище“, Алби Брайт е решен да използва силата на квантовата физика, за да върне починалата си майка.
„Щом според квантовата физика мама все още бе жива в някоя паралелна вселена, може би именно квантовата физика щеше да ми помогне да я открия.“
За пътуването из паралелните вселени, оказва се, ще са му нужни кутия, гайгеров брояч и поизгнил банан.
„Знаете ли, че бананите са радиоактивни?“
(Не, Алби, не го знаех. И никога повече няма да погледна на този плод по същия начин, също както не мога да не си спомня за Попай Моряка, когато видя спанак в каквато и да е форма.)
От този момент, книгата ни води в светове, в които нещата са донякъде различни, но и подобни. Алби среща себе си или по-скоро, своите версии и си задава логичния въпрос „Кой е оригинал и кой копие на истинския Алби?“.
Книгата е приятно, стоплящо сърцето четиво с много по-дълбок смисъл от очакваното. В същността си това е история за загубата и различните пътища, по които поемаме, за да я преодолеем.
„ … не мисля, че има някакви заковани правила, които човек следва, когато загуби някого, когото обича. Можеш единствено да се надяваш, че ще намериш начин да се справиш.“
Това е и история за обичта на детето към родителите в най-чистото й проявление. Желанията на Алби са прости и умилително наивни – да бъде отново с майка си и да прекарва време с татко си. (Да, това съм аз и да, подсмърчам.) Пътуването, разказите за изминалите дни с майка му, разсъжденията му за живота и семейството му ми се сториха безкрайно трогателни!
С радост бих чела още за приключенията на Алби Брайт!
„Другите светове на Алби Брайт“ ми напомни до някъде на „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“, тъй като и двете са в жанра детска и младежка литература, написани са изключително духовито и провокират интерес да научиш нещо повече за научното и митологичното, вдъхновение зад сюжета. Четейки си спомних и за „Приказки за физиката“ с Явор Гигов в ролята на Сър Нютон. Това беше едно от любимите ми предавания като дете, макар физиката да бе сред най-досадните ми учебни дисциплини.
Освен дълбок смисъл и забавни моменти, книгата радва и с красиво оформление. Тя е в малък и удобен размер (20х13х1,5 ), украсена със сребърни звезди и духовити илюстрации.
Горещо препоръчвам Алби като подарък за края на учебната година или просто като допълнение към личната библиотека!