Вида от изд. Обсидиан знае какви книги обичам и винаги ми изпраща нещо подходящо за четене. “Детският влак” е роман, който събира няколко от любимите ми книжни неща. Виола Ардоне създава исторически роман с лека политическа нотка и много човешка емоция. Семпъл, но трогателен, стилът й на писане напълно подхожда на превратносттите в човешката съдба, за която тя разказва.
Обичам да виждам променящия се свят през очите на будни деца, да чета мислите им, да слушам гласовете им. Точно това ми осигури “Детският влак”.
Америго е дете на самотна майка, страдаща по изгубената си първа рожба и изчезналия си съпруг. В средата на 40-те години на ХХ век, измъчвани от бедност, глад и болести, хиляди майки отдават грижите за децата си на приемни семейства. В Северна Италия децата намират нов дом – някои търгуват, някои не се завръщат на Юг повече, а някои се връщат, за да осъзнаят, че “завръщане” няма и никога няма да има.
“Детският влак” изследва драмата на децата, откъснати от родителите си в ранна възраст. Приспособяването към един нов свят с неговите нови правила, порядки и предизвикателства плашат Америго, но го и вълнуват. Макар живота в Неапол да е бил труден и беден, а Северна Италия да му предлага по-спокоен и подходящ за дете живот, Америго няма как да не тъгува по дома и майка си.
“Аз искам да си се върна при мама Антониета, ама първо да си довърша всичките неща тука.”
Музиката, която Америго е обичал още от времето, в което е стоял на стълбите на Консерваторията, за да слуша тайно, вече е достъпна. Приемното му семейство насърчава таланта му, радва се на успехите и оценява усилията му. Но програмата свършва и е време “децата от влака” да изберат – да се върнат при семействата си или да останат с приемните си родители.
“Прав е Томазито. Вече сме разделени на две половини.”
Живота в Южна Италия променя Америго и именно промяната в гласа му е любимата ми част от романа. При първата ни среща с него, той разказва като дете, прилично на всяко друго, израснало на улицата. Малко цинично, прекалено направо и без особена артикулация, Америго ни въвежда в своя живот. Промяната е осезаема в последните редове на книгата. От дете, събиращо парцали от кофите за боклук до концертен майстор, Америго се е променил изцяло и все пак, не съвсем. Чуваме го в речта му, усещаме го в жестовете и реакциите му. Промяната в обстоятелствата води до промяна в светогледа му, но не и в кардинално изменение на ценностната му система Направените от него житейски избори, макар оценявани като нужни, Америго никога не оправдава напълно в собственото си съзнание.
Многопластовите конфликти в романа, били те вътрешни за героя или във връзка със света около него, са изследвани в дълбочина и с подчертана емоционалност. Това е един прекрасен начин за изграждане на история, която читателят ще помни дълго след последното изречение на книгата!
Горещо препоръчвам “Детският влак” на любителите на историческите романи и човешките истории! Ако сте харесали “Дом” от Камелия Кучер (ревю тук), то може би ще се влюбите и в романа на Виола Ардоне.
Книгата ми беше подарък от Вида Делчева и изд. Обсидиан. Често пиша за историческите романи на издателството, защото те винаги са зареждащи четива! Още рубриката “Теди и любовта към книгите на изд. Обсидиан” тук: