Да ядосаш баща си не е добра идея. Никак.
Особено, ако гореспоменатият е върховен бог, гръмовержец и доста импулсивна натура.
Ако не ми вярвате, попитайте Аполон.
След като беше прокуден от Олимп, преобразен в тийнейджър с акне, захвърлен на земята, обвързан в служба на ината полубогиня и неколкократно накаутиран, на Аполон му бе възложена задача. За да изкупи вината си за войната с Гея („Кръвта на Олимп“; Октавиан, ах ти, несретнико!) той трябва да освободи петимата велики Оракули и да пребори трима завърнали се римски императори.
Нещата с подвига обаче не вървят никак гладко. Императорите не са глупави, не се убиват лесно, а всичко с което Аполон разполага е театрална стрела от Гората на Додона, бойно укулеле и изневеряваща памет.
В третата книга от „Изпитанията на Аполон“ приключенията на разжалвания бог продължават.
Заедно с Мег Макафри и Гроувър, Аполон се връща в Лабиринта на Дедал в търсене на третия император и пленения от него Оракул. Сатир, бившо божество и полубогиня в Лабиринта – какво може да се обърка? Ами всичко!
Едно от най-хубавите неща на тази поредица е, че ни среща със стари и любими познайници от „Героите на Олимп“ и „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“. Тренер Хедж – сатирът с буен (и боен) нрав от екипажа на Арго II е тук, както и бебе Хедж и Мели. Пайпър Маклийн и Джейсън Грейс също се намесват, за да помогнат на Аполон.
Но нещата са се променили от „Кръвта на Олимп“ насам. Героите са пораснали, Гроувър се е превърнал в истински, отговорен и грижовен Господар на Дивото и лидер, дори Глийсън Хедж изглежда улегнал и (почти) рационален.
По типично риърдънов начин чичо Рик ни напомня колко важна е грижата за природата и как всяко човешко действие й се отразява. Многократно засегнат е проблемът с глобалното затопляне, засушаването и човешкото безразсъдство, водещо до горски пожари. Незагасената цигара, счупената стъклена бутилка, остатъците от лагерен огън са все обещания за огнен ад.
„Рециклирането е добра карма.“
Винаги съм се възхищавала на начина, по който Риърдън предава ценности и житейски уроци.
„Скъпи читатели, за да нараниш себе си, се иска огромно усилие на волята. И това не е положително качество. Това е глупост и безразсъдство, които никога не бива да опитвате у дома, дори за да спасите приятелите си.“
Действието в „Пламтящият лабиринт“ се развива по-динамично дори от това в предходните две книги – „Скритият оракул“ и „Тъмното пророчество“. Лестър и компания едва успяват да си поемат дъх, попадайки от една беда в друга.
Аполоновото хайку в началото на всяка глава е налице, а сладкия хумор (подпомаган от прекрасния превод на Александър Драганов) пълни сърцето.
СПОЙЛЕР ?
Въпреки това, тази книга ме нарани емоционално. Няма да кажа защо, не искам да разкривам сюжета, затова ще кажа само следното:
Скъпи чичо Рик,
Простих ти за Бианка Ди Анджело,
Простих ти за Бекендорф,
дори за Силена Берегард ти простих,
но този път вече прекали!!!
Бележка: Третата книга от поредицата „Изпитанията на Аполон“ – „Пламтящият лабиринт“ , издавана изд. Егмонт, е в размер 13х20см, за разлика от първите две книги от поредицата – 13х19см, което е малко неудобно за всеки любител на подравнените книжни рафтове.