Лятото преди завършването на гимназия е време за стажове, обучителни семинари и „работа върху CV-то“. Анди Уокър е планирала всичко. Анди обича да планира, да чертае планове, да прави списъци. Но всички прилежно планирани дейности се провалят, когато разследване за корупция очерня името на баща й.
Като изтъкнат конгресмен, който винаги е свързан с Блекберито и асистента си, Александър Уокър рядко е у дома. Това лято обаче се очертава да бъде различно. Конгресмен Уокър вече не е конгресмен, а Анди не е част от програмата за млади учени „Джон Хопкинс“, а момиче без план.
„ – Налага се да оправя тази работа. – Нуждаех се от някакъв вид план. В момента дори не ме беше грижа дали щеше да е качествен план. Стига да беше нещо конкретно. “
„ – Откри ли нещо? – [ … ] Кимнах и почуках неясната обява в ъгъла. Бри я прочете и се намръщи.– Но за какво е? – Не знам – отвърнах, извади телефона си и снимах и нея. – Но съществува само един начин да науча.“
Забавната, усмихна и малко ексцентрична Майа е собственик на компания за разхождане на кучета, която търси да наеме помощник за лятото. Макар да няма опит с домашните любимци, Анди приема работата и предизвикателствата, които вървят с нея.
Да се хвърлиш в непознати води, без план и най-вее с ясното съзнание, че правиш нещо заради удоволствието, а не бъдещата негова полза е освобождаващо. И аз, също като Анди, съм от типа „Джоан Джеферсън“ ( „Rent“ the musical ) – “I make lists in my sleep baby”. И отново, също като нея, преди година, без план за какво ще го използвам, се записах на курс по испански език. Чисто и просто за забавлението да научиш нещо ново. Е, днес пиша това ревю (в тетрадка) на плажа във Фуенхирола, Испания, където хората ти се радват независимо колко спънато говориш испански. [ А моят испански е повече от спънат. ] Анди обаче се впуска в новата си работа с отворено сърце и без предразсъдъци, което много ме зарадва.
Книгата е весело и леко четиво, идеално за лятото! В същото време обаче, съдържа и много интересни гледни точки върху приятелството, семейството и загубата.
Преди пет години Анди губи майка си. Но загубата не я пречупва, макар определено да оставя белег върху нея и баща й. Докато Анди прекарва времето си предимно със своите приятелни от детство – Палмър, Бри и Тоби, Александър Уокър потъва в работата си.
Това лято обаче минава под знака на възстановяването или по-скоро, изграждането на връзката между двамата.
[ СПОЙЛЕРИ за сюжета ]
Най-интересен за мен бе моментът на раздялата на двете „неразделни приятелки“ Тоби и Бри.
„Аз, Бри и Палмър давахме всичко от себе си да пренастроим тричленната си група…“
Винаги е тъжно, когато някой се отдели от компанията, независимо каква е причината. Истината обаче е, че независимо на каква възраст сме, ние винаги растем, а растейки понякога надрастваме приятелства.
„Имахме нужда от малко пространство помежду ни. Трябваше да си изясня коя съм без нея. “
Тоби опознава себе си извън дуото „Тоби и Бри“ и според мен, това е нещо положително. Е, приятелството не бива да влиза в конфликт с романтичните връзки. Дали ще подкрепим Тоби и решението й да сложи край на дългогодишно приятелство, заради свалка м/у приятелката й и обекта на желанието й, или пък ще сме на страната на Бри и „сърцето не познава разум, а приятелството – ревност“, е въпрос на избор. Това е един от онези интересни моменти, включени в книгата, за които споменах по-рано.
Колкото хора, толкова и мнения как е редно да постъпиш в тази ситуация. Хареса ми, че Морган Матсън е избрала да продължи връзката на Бри и Тоби като приятелска, но без приятелство. Това е рядко срещана „развръзка“ в младежката литература, където сякаш винаги търсим финалност.
Говорейки за „финалност“, самата книга като че нямаше такава. Според мен, това беше съвсем в реда на нещата. „Всичко неочаквано“ е история за живота, който се случва докато правим планове, така че редно бе и финалът й да е несигурен.
Сигурното е, че Анди израстна, подобри връзката с баща си и се освободи (до някъде) от желанието си всичко да планира. ( Трудно е да бъдеш спонтанна натура сред професионални лайф ланери. От опит зная. Не е обаче невъзможно. )
Както споменах, „Всичко неочаквано“ е страхотна книга, която да вземете на плажа с вас. А като заговорих за плаж, пред мен един ентусиазиран кокер се опитва да ухапе вълните (или да изпие морето? ) и май е редно да отида да помогна.
Поздрави,
The bilingual reader (Spanish edition)