От много време търся книга, която да наредя до „Светлината, която не виждаме“ на Доер и „Крадецът на книги“ на Зюсак и най-накрая я намерих.
„Анна и говорещия с лястовици“ е исторически роман – дебют за американския автор Гавриел Савит, който ни пренася в Полша в навечерието на Втората световна война. Анна и баща й – професор по лингвистика, запълват дните си с книги, посещения при приятели и дълги разговори. Анна говори много езици – полски, немски, руски, идиш, но скоро ще трябва да научи друг език – езикът на пътя.
На 6-ти ноември 1939 година под ръководството на Бруно Мюлер са ликвидирани 183-ма професри от Ягелонския Университет, сред които и бащата на Анна. Сама и изоставена от приятелите на баща си, тя среда мистериозен господин, който сякаш има силата да говори с птиците.
Той няма име. Няма свой език и няма минало. Говорещият с лястовици използва езикът на пътя – комбинация от психология и илюзия, която ти помага да оцелееш.
„ – Съжалявам – каза тя през широка прозявка, – знам, че в тези времена не е хубаво момиченце да е без баща. Но това не е ли същото като баща да е без дъщеря?“
В годините на Втората световна война, пътувайки и никога задържайки се на едно място Анна наблюдава и се учи от спътника си. Но и го учи.
„Хора, които се опитват да разберат света без помощта на децата, са като хора, които се опитват да пекат хляб без помощта на маята.“
Полша – снежна или раззеленена е арена на ожесточени боеве, дом на призраци и класна стая за Анна. Движейки се близо до фронтовата линия тя вижда ужасите на войната и опитва да разбере що за същества биха извършили това.
„Човешките същества са най-голямата надежда за оцеляване в свят с други човешки същества.“
„ – Защо трябва да порастваш? – запита веднъж той. – Сериозно те питам. Крайно неудобно е.“
Под опеката на Говорещия с лястовици и сянката на войната Анна се превръща в силна млада жена, която гледа на света с очите на изследовател, на пътешественик решен да пие от красотата на възраждащия се свят.
„Анна и Говорещия с лястовици“ е прекрасна история за метаморфозите, за промените, които обстановката ни налага и тези, които сами предприемаме. Това е книга за оцеляването на душата в бездушевен вакуум.
Определено бих препоръчала тази творба на почитателите на исторически романи за Втората световна война. Макар историята да се фокусира върху военните действия и политическите борби, в нея умело са вплетени ключови събития като операция „Барбароса“ и акцията Sonderaktion Krakau, които помагат на читателя да се ориентира темпорално.
Езикът и начинът на структуриране на повествованието са сред най-големите достойнства на “Анна и Говорещия с лястовици”.
П.П.: Оказва се, че с Анна споделяме една и съща рождена дата – 6-ти ноември. Пожелавам си един ден да бъда смела и благородна точно като нея.