Романът “Верити” е деветата книга на Колийн Хувър, която издателство “Ибис” публикуват. Романите “Жестока любов” и “Никога повече” донесоха широка популярност на авторката сред българските читатели. “Верити” обаче не е творба издадена от ”Атрия Букс” , които се грижат за публикуването и разпространението на всички други романи на Хувър. Като психологически трилър, написан от автор на романтични четива, дори самата писателка първоначално се съмнява, че той ще има живот извън виртуалната реалност.
Щастлива съм, че Хувър е открила хора, които са повярвали във “Верити”, защото това е една от онези книги, които ще затворите объркани и без ясна представа за финалното развитие на сюжета. Много подобно на “Стените около нас” от Нова Рен Сума, “Верити” не поднася истината ясна и проста, оставя ни с въпроси и съмнения, а това за мен е най-голямото й достойнство!
Прохождащата писателка Лоуен Ашли получава възможност да продължи една от най-известните трилър поредици срещу значителна комисионна. Задачата не е лека, защото авторката им Верити Корфорд е преживяла тежка травма, а Лоуен няма опит в писането в жанра. Проучването за поредицата я отвеждат в дома на семейство Корфорд. Нещо не е наред в имението и тя го усеща. Призраци дебнат в тъмните ъгли на огромната къща, а историите, които дневника на Верити разкриват пред Лоуен, я разкъсват между желанието да остане и желанието да се спаси.
Влакчето на ужасите с дневника на Верити беше едно от най-интересните, на които съм била! Страниците от нейния автобиографичен ръкопис бяха като разходка в съзнанието на един социопат - плашещи, но и завладяващи.
Като читатели често намираме антагонистичната перспектива за интересна, защото ни позволява да изследваме най-тъмните кътчета на човешкото съзнание, запазвайки собствената си претенция за непорочност. Това е и перспектива, която рядко срещаме, което прави книгата още по-вълнуваща.
Четейки книгата не успях да не направя паралел с “Не казвай сбогом” (Gone Girl) от Джилиан Флин, колкото и да опитвах да го избегна. Интригуващото във “Верити” обаче е в детайлите. Докато в романа на Флин имахме яснота на кого принадлежи разстроеният морален компас, който движеше героите и сюжета, то Хувър не ни дава шанс за това. Използвайки временното спокойствие, което идва в моментите след кулминацията и развръзката в сюжета, Хувър използва последните страници на книгата, за да изненада читателите като добави един напълно неочакван обрат в историята.
Не мога да не съжаля, че не прочетох “Верити” веднага след публикуването й от издателство “Ибис”. Но съм щастлива, че все пак не я пропуснах, защото е интересно и нестандартно четиво!