Помните ли мисията на Аполо - 13? Провела се е през 1970 г. и остава в историята като един от най-напрегнатите моменти в историята на космонавтиката. Две са фразите, които са запечатани в съзнанието ни, когато си спомняме за Аполо-13 - “Houston, we’ve had a problem” и “Faillure is not an option”. И макар Джийн Кранц да твърди, че никога не е изричал последната, днес тя може да бъде открита върху всички сувенири в американския музей на авиацията и космоса, част от института Smithsonian.
Почти като в мисията на Аполо-13, бащата на Джейми Дрейк се носи в открит Космос в кораб с проблеми. И темперамент! Джейми е шестокласник, на когото цялото училище завижда. Не, той няма най-хубавите дрехи, нито е най-отличник на випуска или капитан на спортен отбор. Причината всички да му се възхищават и да му завиждат е баща му.
“- Знам кой си… - каза ми със зяпнала уста и ококорени в почуда очи. - Татко ти е космонавт!”
Командир Дан Дрейк е част от космическата програма на НАСА. Натоварен с мисията да излезе в открития Космос и да поведе първата мисия за откриване на извънземен живот, Дрейк е посланик на човечеството и гордост за сина си.
Докато командир Дрейк изследва Космоса, Джейми прави открития на земята. Старата астрономическа обсерватория, в която родителите му са се срещали, оказва се, не е затворена и необитаема, както всички смятат.
Професор Фостър, която работи там, се опитва да открие друг разумен живот в Слънчевата система. И може би, именно Джейми и неговата детска наивност и безразсъдност ще бъдат катализатор за успеха на експериментите й.
“Странна работа! Не помня да съм свалял нови приложения. Как се е озовало това на телефона ми?”
Телефоните са опасни джаджи. Аз мразя и обичам телефона си с еднаква страст. Извор е на нескончаемо притеснение - връзка с офиса, с клиенти, източник на спешни задачи и генератор на объркващи ситуации. От друга страна, той ме свързва с приятели, колегите, които много си обичам, букстаграм и всички хубави хора там. Джейми също има сложна връзка със своя телефон. Той не само го свързва с баща му, но и с група извънземни. Как и защо? Това ще оставя на Кристофър Едж да разкаже. Аз ще споделя само, че бих разменила своя телефон за този на Джейми. Но само за ден.
“Всъщност, мама и татко доста се караха, преди той да се изстреля в орбита, и ми се струва, че тази раздяла им даде възможност да осъзнаят колко се обичат в крайна сметка.”
“Уравнението на Джейми Дрейк” ни позволява да надникнем в семейството на астронавта, носещ надеждите на човечеството. Толкова сме свикнали да обръщаме внимание на мъжете и жените, които извършват космически (и не само!) подвизи, че често забравяме да помислим за стреса, който техните геройства причиняват на семействата им. Да имаш баща космонавт, звучи добре, но да нямаш стабилен дом - не.
“И без това доста се местехме, докато самолетите, които управляваше татко, ставаха все по-големи. Смених три училища, преди да навърша осем, докато той се учеше как да управлява хеликоптери, шпионски самолети и изтребители. После реши, че ще става астронавт, което доведе до сериозен километраж във въздуха за цялото семейство.”
Подобно на “Другите светове на Алби Брайт”, “Уравнението на Джейми Дрейк” е емоционално заредена история, разказана с гласа на едно необикновено дете, и подправена с много интересни факти за физиката, астрономията и математиката.
“Човек не знае кога някое уравнение ще спаси живота му.”
Това е книга за семейството и връзките в него. Кристофър Едж ни припомня още веднъж, че независимо кои са твоите родители, с какво се занимават и какво е мнението на другите за тях, докато отделят време, за да бъдат с теб - те ще бъдат твоите супер герои.
Благодаря на Хриси и издателство “Софтпрес”, които ме зарадваха с тази книжка! Благодаря и на вас, че прочетохте това ревю! Стойте у дома и учете математика. Или пътувайте до далечна планета. Всеки случай, носете си книга!