• The Bilingual Reader

„The Hazel wood“ (The Hazel Wood, #1) от Melissa Albert


Добре дошли в моето книжно разочарование на месеца! 

 Нека ви разкажа…

 Очаквах “The hazel Wood” с голямо нетърпение. Предварителните ревюта за книгата бяха страхотни. 

 Историята ни среща с  Алис и майка й Елла, които цял живот бягат от лошия си късмет. Но той винаги ги открива. Алис никога не е срещала друг свой роднина. Единственото, което знае е, че има баба, която е писател и живее в своето отдалечено имение – „Лешниковата гора“ (The hazel wood). 

 След смъртта й, Елла обявява „лошият късмет“ за изчезнал от живота им и решава да се установят в Ню Йорк. Алис посещава престижно частно училище, живее с доведения си баща и дъщеря му в красив мезонет и не престава да мисли за своята непозната баба и нейната книга „Приказки от Отвъдната земя“ (Tales from the Hinterland). 

 Изглежда все едно лошият късмет наистина ги е напуснал… докато Елла не изчезва, отвлечена от същество дошло от Отвъдната земя. 

 Приказките стават истина, а опасностите прекалено реални. За да спаси майка си Алис обединява сили с Елъри Финч – неин съученик и фен на книгата на баба й. 

 Когато баба ти е мистериозна писателка, чиито фенове са фанатично отдадени на света, създаден от нея, а майка ти не желае да говори за миналото си, нормално е да израснеш предубеден и без особени социални умения.  Е, може би не чак толкова…

 Не ме разбирайте погрешно, обикновено харесвам образи темерути, но с Алис просто не си допаднахме. Проблемът е, че не съм фен на грубото отношение към околните. 

 Намирам за токсичен повтарящият се мотив в доста YA истории, на героинята, която се държи грубо и често дори обидно спрямо хората, които се опитват да й помогнат или просто да осъществят цивилизован контакт с нея. Все пак, въпреки липсата й на всякакви обноски, те продължават да й помагат и дори рискуват живота си за нея. Какво, по дяволите? Ама сериозно. Не. 

 Получаваме отношение еквивалентно на това, което даваме. Така функционират нормалните човешки отношения. 

 Да отблъснеш подадена ръка, да си груб с човек, който ти предлага своето приятелство, е проява на липса на базови социални умения и хуманност. Нормализирането на подобно поведение чрез включването му в основните характеристики на толкова много YA герои е нещо, което не мога да подкрепя. А опитите за насаждане у читателя на убеждението, че независимо от дивашкото ти поведение все пак би получил подкрепа от същите тези хора, които си отхвърлил, са безплодни. 

(Държа да подчертая, че книгата е насочена към читатели 13+ години.)

 Истината е, че при всяко друго положение (освен на страниците на „The Hazel Wood“) съученикът, чиито опити за провеждане на разговор най-грубо осуетяваш в продължение на седмици (Елъри Финч), няма да ти помогне да намериш отвлечената си майка, рискувайки живота си. Просто не.

 Дразнещата главна героиня на страна, книгата е сравнително интересна. Самите приказки от Отвъдната земя (аз я именувах така, прощавайте, но книгата си няма български превод) са увлекателни истории с готически елементи. 

 The Hazel Wood е първата книга от едноименната поредица на Мелиса Албърт, а правата върху екранизацията й са продадени на Columbia Pictures. 

#Ревю #Fantasy #YoungAdult

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now