• Tedy Rafailova

"Пчеларят от Алепо" - с надежда през огньовете на Ада



Преведена на седемнадесет езика още преди официалното си излизане, “Пчеларят от Алепо” е един от най-очакваните модерни исторически романи на българския книжен пазар. Стъпвайки на историите, до които се е докоснала като доброволец в лагер за бежанци в Гърция, Лефтери изгражда историята на едно семейство, разделено от гражданската война започнала през 2011 г., но решено да се събере отново.


Първата ми курсова работа като студент по право беше посветена именно на гражданската война в Сирия. Писах я в зората на конфликта, а в материалите от DW и Le monde diplomatique, които използвах за източници, все още имаше разногласия за това кой е източника на насилието и какво ще е бъдещето на Сирия.


Девет години по-късно имам усещането, че между мен и момичето, което писа онази курсова работа по Международни отношения, няма много общо. То будуваше, за да чете най-новите статии и разкази на очевидци за гражданската война, а сега аз будувам, защото съм се потопила в романа на Кристи Лефтери “Пчеларят от Алепо”.


От ада в опустошен Алепо, изгубил сина, бизнеса и дома си, Нури поема по пътя към Европа, повел съпругата си Афра - изгубила зрението и надеждата си.


Нури и Афра са едни от последните, които са останали в опустошения от гражданската война град. Заради ключовото си географско разположение и търговията, която е процъфтявала преди войната, градът е център на най-ожесточените боеве между правителствени сили и бунтовници, а впоследствие и жестоки кръвопролития, извършени от терористичната организация Ислямска държава. Някога величествен, днес Алепо е напълно разрушен, както показват и BBC в тази поразителна колекция от снимки.

Лесно е да съдим останалите в градове като Алепо, въпреки бушуващата война, цивилни, когато сме се настанили удобно в уютните си домове, и да се питаме защо не са напуснали по-рано своите. Всеки носи своята мъка, върви собствен път и има своите причини, именно в това ни убеждава и “Пчеларят от Алепо”.


Изгубила сина и зрението си след избухването на бомба, Афра отказва да напусне града. Единствено пряката заплаха за живота на Нури успява да я изкара от състоянието на меланхолия, което я е обзело.


Останалата част на семейството им е вече установена във Великобритания, но за Афра и Нури пътуването тепърва започва. Те трябва да преодолеят не само рисковете на прехвърлянето с препълнена лодка до бреговете на Гърция, но и да се справят с изискванията на властите в страната, в която искат убежище, докато се опитват отново да намерят себе си и пътя един към друг.


“Пчеларят от Алепо” илюстрира човешката болка, изкарва на показ ужасното лице на войната, но и студената реалност на живота като бежанец. Безпътицата, постоянната несигурност, безкрайното чакане, всичко това е уловено и майсторски предадено на читателите.


Лефтери изгражда роман, който танцува по най-крехките струни на душата. Вместо да опише в гротескни детайли зверствата, извършени по време на войната, тя се фокусира върху емоциите на героите. Те от своя страна не са разграничени от терористите само по религиозни и политически убеждения, а по своите мечти и ценности.


Историята на Афра, Нури и тяхното семейство е само една от съдбите на повече от 17 млн. мъже, жени и деца, прогонени от домовете си. Чия е отговорността за съдбата им и какви ще са отраженията на хуманитарната криза върху бъдещите поколения са дискусионни въпроси за експерти, хуманитарни организации и политически лидери. Позицията, която обаче всички можем да заем е, че случилото се е трагедия с огромен мащаб, която ще остави тъмно петно в историята.


Повече информация за конфликта в Сирия от първо лице можете да откриете в приложените линкове, а аз горещо препоръчвам да се докоснете до историята на “Пчеларят от Алепо”, описана от Кристи Лефтери.


Документален филм, сниман в продължение на 2 години от Ферас Килани за BBC

Last Men In Aleppo - кратък филм от Ферас Файад, награден от фестивала в Сънданс и номиниран за Оскар за най-добър документален филм

За Сама - документален филм, продуциран и разказан от Уад Ал-Катеаб, получил награда на БАФТА за най-добър документален филм.