“Сън” е третата творба на българската писателка Камелия Кучер, която плени сърцето ми от първа страница. В студената есен Камелия ни подарява един лиричен роман, който се чете като семейна сага, и остава в душата като песен.
Пренасяме се в Лисабон, за да проследим пътя на семейство Торга. Живеем с техните избори, съпреживяваме мъката и радостите им. Всеки от тях търси нещо различно - собствен път, топлота, вдъхновение, утеха. Опознаваме героите и разбираме защо избират това, но също като в реалния живот, не ги разбираме напълно. “Не можеше ли иначе” - този въпрос е само една от причините “Сън” да остава с нас много след затварянето на последната страница на книгата.
Даел
Има хора, които събират, обгрижват, приласкават и свързват всички ни. Именно тяхната загуба усещаме най-силно. Не заради собствената ни любов към тях. Не. Заради магията на обединение, които носят на тези около нас. Такава е фигурата на Даел. Майка, съпруга, довереник, любима.
Даел разменяше своето време за тях. Сама месеше тестото за хляба, с който приготвяше закуските. А Фернао така и не повярва, че тя нито за миг не съжали.
Смъртта й оставя различен отпечатък върху всеки от членовете на семейство Торга. Не само динамиката в живота им се е променила, но и връзките помежду им сякаш започват да се късат. Тишината, която се е настанила в дома им, може да бъде слушана и усещана. Тъгата на семейството е лепнеща, пропиваща се в костите на читателя, задавяща гърлото му със сълзи. Даел и призрака на майката, любимата, съпругата остават със семейството. Завинаги.
Фернао Торга
Тих, трудолюбив, но затворен. Опитвайки се да защити децата си от грешките на младостта, виждайки света през собствената си призма на живот, изпълнен с умора и трудности, патриархът в семейството остава завинаги дистанциран от онези, които обича най-много.
Децата на семейство Торга
Любовта им е задължителна, защото така трябва, така е прието, природата така е отредила - децата да обичат родителите си въпреки разочарованието, страхопочитанието и тихата ненавист.
Любовта на Даел и Фернао ражда Илва - малката сестра, която усеща загубата на майка си като предателство, Алешандре, чиято любов към музиката е страстна, но винаги плаха, и Жоао - най-голямото дете, което иска повече от това, което поддържането на семейния магазин ще му осигури.
Белен
Колко мигове можеш да смениш, преди да осъзнаеш, че понякога един миг е цяла вечност. Понякога вечността е съставена от един повтарящ се миг.
Белен запленява Жоао от пръв поглед. В забързаното ни ежедневие, урбанизираната ни прагматичност често граничи с цинично отхвърляне на идеята за любовта от пръв поглед, неподвластна на физическото привличане. Точно такава обаче е любовта на Жоао към Белен. Това не е любов, която бавно расте и пълзи из душата като бръшляна, завладял имението на Де Валеш. Тя избухва яростно, гори и поглъща всяка частица от съществото на Жоао, прави го смел, плаши го, пленява целия му живот. Изпълва го с копнеж по момиче, което е на цял емоционален и социален свят разстояние.
Ти си от онези жени, които се чакат хиляда години, Белен. Хиляда години съм те чакал, сега го разбирам.
Годините минават, дните се повтарят, но Жоао и Белен винаги намират пътя си един към друг. Срещат се, докосват се, но винаги се разделят. Не, това не са раздели, резултат от инат, ревност или грешки на съзряването. Белен е красива, нежна, но изгубена. Тя е от онези момичета, които никога не са напълно щастливи, никога безумно тъжни, но винаги магично меланхолични. Принцеса в замък, така я вижда Жоао. Готов е да бъде онзи, който ще я спаси - от съня, от имението, носещо духа на поколения от семейството й, от самотата, от тъгата.
“Сън” е магия в реализъм, която рязко откъсва читателя от настоящето, но му позволява да се върне в него плавно, макар и напълно променен. Безспорно най-емоционално заредената творба на Камелия Кучер, този роман е сред най-добрите книги, издадени през тази година.
Повече за книгата разберете и от читателския ми влог.