Киберпънк
Вероятно това е една от онези думички, които сте чували, но не сте изследвали. Това жанрово течение се ражда през 80-те, гори ярко през 90-те, привидно замира и отново ни обгръща с неонов блясък благодарение на Shadowdance. Луксозно издание, събрало в себе си най-доброто от киберпънка, излязло под редакторското перо на Александър Попов и компания, Shadowdance#1: Киберпънк е най-доброто ръководство за начинаещи и кратка енциклопедия за върли фенове.
Е, жанр като жанр. Кое му е толкова специалното? Позволете да разкажа!
Както подсказва и името киберпънк (кибер + пънк), той е част от научната фантастика, но носейки елементи на ретрофутуризъм, антиутопия и дори фентъзи, съчетани с нужната доза бунт. Критиката към обществото и корпоративните и транзакционни отношения, които прокарват корени в него, отличават киберпънка и вдъхновяват цяла субкултура, която можем да видим дори днес.
Типично по киберпънкски, обвит в мистерия, привидно скрит, но напълно разпознаваем за просветените си фенове, той е намерил начин да интегрира части от себе си и в масовата култура. Имате нужда от пример? Шокиращ и неочакван? Видеото за хит сингъла на Тейлър Суифт - Ready For It, което взаимства елементи от типичната неон-ноар естетика на жанра и добре познатия Ghost in the Shell.
Като заговорихме за Ghost in the Shell, нима не сте гледали игралния филм със Скарлет Йохансон? Е, негов първообраз е поставил началото на любовта към киберпънка в Япония. Манга класиката на Широ Масамуне е позната сред любителите на жанра като една от най-добрите графично реалистични творби, създавани… въобще. Страната на изгряващото слънце развива собствен поглед върху киберпънка - напълно нормално явление за жанр, който ярко отразява социални проблеми, представяйки ги пречупени през призмата на творците, стъпващи върху типичните за културата си художествени техники. Но няма да навлизам в подробности за развитието и съвремието му там, защото в Shadowdance #1: Киберпънк се намира чудесната статия “Съвременна Япония и киберпънка: естетика без съдържание”, която ще разкаже (и покаже) всичко най-интересно.
Последната популярна днес продукция, която ще споделя, за да ви убедя, че киберпънка е около вас, а и да ви провокирам да продължите да четете тази статия, е Blade Runner 2049. /Да, преднамерено отказвам да отворя дума за Cyberpunk 2077 - не ме питайте, моля ви, избирам да запазя мнението си в приблизителна тайна (:/
Та, Блейд Рънър не е “първияТ филм от поредицата”, както един иначе чаровен младеж, с когото излизах за кратко през 2017 г., разпалено и за мой истеричен ужас твърдеше. Основополагащия за киберпънка филм на Ридли Скот излиза по кината в далечната година 1982, когато нито аз, нито младежа, сме били родени. Лентата е базирана върху произведението на Филип Дик „Сънуват ли андроидите електрически овце?“, а музиката е композирана от Ева̀нгелос Папатанасѝу, познат и като Вангѐлис.
Разбира се, продължението му с участието на Райън Гослинг, Макензи Дейвис и Джаред Лето е много по-атрактивно, но достойнствата на франчайза не са за подценяване, както подчертава и Жени Колева във “Въобразените реалности според Блейд Рънър”.
Какво още можете да откриете в Shadowdance#1: Киберпънк и защо вече трета страница ви разказвам за един жанр, който е провъзгласен за мъртъв още в края на 90-те?
Освен двете статии, за които вече загатнах, в Shadowdance #1: Киберпънк ще откриете чудесна жанрова блок-схема на пънковете, разгърната от Жоро Пенчев, която ще ви запознае с всички разклонения и техните най-ярки представители. Александър Попов и Мартин Янков изследват света на киберпънк комиксите, а скрита в последните страници на броя е и статията на Константин Георгиев “Пънк, киборги и велосипеди”, която беше истинско читателско удоволствие. Сред тези почти 300 гланцирани страници, ще откриете и визуално пленяващи картини от Самуил Терзиев, Дияна Нанева, Тодор Христов и още български творци. И да, разбира се, има обширен материал за Cyberpunk 2077 от Никола Христов и Георги Янакиев.
Колкото до въпроса защо реших, че в днешната неделна сутрин е абсолютно наложително да ви разказвам за свят, изпълнен с киборги, неморални корпорации, дъждовни градове с неонови надписи, черни пазари за забранени удоволствия и размиването на границите на реалността… казах ви. Киберпънкът е навсякъде около нас, а когато започнем да го откриваме, заговорим на езика на символите му, той успява да се разкрие в целия си неонов блясък, за да освети и пътя ни към едно по-различно познание за себе си и света. Всичко в него стъпва върху реалността, вземайки нейните проблеми, развивайки ги “зад кулисите” и поставяйки ги в бъдещето, за да ни изправи пред морални дилеми.
Надявам се, че ще се доверите на подробния пътеводител в света на киберпънк киното, който от Shadowdance са създали, защото аз от кино не разбирам. Разбирам обаче от книги (или поне имам претенции), затова ви оставям с две чудесни предложения, за които многократно съм ви споменавала в Instagram - „Дългият път към една малка, ядосана планета“ и “Орбита, близка и позната” от Беки Чеймбърс. Да, знам, че не са “киберпънк в най-чиста форма”, но са вълнуващи четива, с които можете да направите първите си стъпки с света му.