"Пламъкът на Аврора" е втората книга от поредицата на Джей Кристоф и Ейми Кауфман "Изгревът на Аврора". В първата част се запознахме с Отряд 312, който събира Златното момче на академия “Аврора” Тайлър Джоунс, неговата сестра Скарлет и най-добрия пилот в легиона Кат, заедно с “утайките на курса” - трима кадети, който никой не иска в своя отряд - Фин, Зила и Кал.
На никой от тях не му липсват умения в избраната от него специалност, но всеки от тях е различен по свои начин и следователно отхвърлян. Фин често е подценяван, защото носи специален костюм, който компенсира мускулната слабост, която е развил като дете. Зила притежава брилянтен ум, но и емоционалната интелигентност на сварен картоф. Кал… Кал принадлежи към расата силдрати и по-точно към жадните за кръв и битки силдрати, което в светлината на бошуващата гражданска война между народа му и крехкото примирие със Земята и Траск, не го правят желан избор за другите кадети.
Оказва се, че първата мисия на отряда съвсем не е толкова просто, колкото първоначално са смятали. Оказва се, че трябва да помогнат на Аврора О'мали - момиче, по чудо оцеляло след 2000 години на пътуване в криокамера из Галактиката, да спаси от гибел цялата Галактика. Чудесно!
В края на първата книга, Отряд 312 остана без своя пилот. Бързо признание - според мен загубата на Кат беше най-хубавото, което можеше да се случи в края на книгата. Още от самото начало не харесвах героинята, никак. Хей, всеки има право на своите предпочитания!
Оказва се, че останалата част от отряда вече са преследвани от почти всички сили за сигурност в Галактиката, а както се оказва и от група войни, лоялни на сестрата на Кал и самата нея.
Нещата не изглеждат никак добре, защото на всяка крачка изскачат скрити заплахи, стари и нови врагове. Отряд 312 е обявен за отряд нон грата от командването на легиона и издирван за междугалактически тероризъм. Междувременно заплахата за унищожението на Галактиката става все по-реална, а силите на Аврора все по-неконтролируеми.
Втората книга в поредицата беше още по-интересна от първата! Действието беше много по-динамично, а еволюцията на образите на героите ме зарадва.
“Изгревът на Аврора” е поредица, която залага на връзката на читателите с героите, затова ще обърна специално внимание на развитието на всеки от тях. Започвам с Кал, защото до голяма степен, той е основен източник на конфликти в книгата (не случайно е и на корицата).
В тази книга разбираме много повече за семейството му, за детството му, за връзката му с Аврора. Един от основните обрати в книгата е свързан с него и миналото му, и макар да го очаквах, беше приятно да видя сцената разиграна по толкова емоционален начин.
В първата част на книгата преживявах спомени в стил “Музата на кошмарите” с образите на Ласло и Сарай, за които просто не бях в настроение, но това по никакъв начин не повлия на удоволствието от четенето на книгата.
Нашият любим инженер и изобретател Фин беше много по-сериозен отколкото беше в книга първа, което е доста интересно. За сметка на това, Тайлър се е превърнал в много по-забавен персонаж. Скарлет е останала до най-голяма степен вярна на образа си от първата книга.
Този път научаваме доста за Зила, за историята й, за семейството й. Не го очаквах, ако трябва да бъда честна. Хубаво е, че имаше повече глави от нейната гледна точка, и тя определено е любимият ми персонаж!
Книгата завърши по начин, който ме остави без дъх и с много въпроси. Доволна съм от това как се развива поредицата и определено я препоръчвам като забавно и интересно четиво, което ще допадне и на читателите, които не са запалени фенове на научната фантастика.