Безкрайно се вълнувам за първата книга, която издателство ICU издават през тази година! Признавам, че вече започнах да чета „Летният брат” и съм във възторг!
„Летният брат” разказва историята на двама братя в юношеска възраст, които се учат на обич един към друг, въпреки че единият не може да говори, а вътрешният му свят е като на малко дете.
Толкова рядко срещам книги, в които емоциите са толкова силно вплетени в текст, че задушават читателите с въздействието си!
Люсиен и Брайън са братя, които никога не са се опознали. Люсиен роден с тежко умствено увреждане и е настанен в специализирано заведение, в което лекари полагат грижи за здравето му. Брайън живее във фургон с баща си и усещане за неизбежна инертност и нищета. Сякаш дните се изплъзват през пръстите му, нито момент не успява да задържи неговото внимание. Докато внезапно отговорността за Люсиен не пада върху плещите на баща му (противоречиво отговорен родител, който компенсира всеки грам своя безотговорност с весел дух) и неговите собствени.
Люсиен стои до леглото и пъшка; опрял е чело в моето. В ирисите му е изрисувана Вселената. Мама все така казваше. Може да не умеел много неща, но пък носел Вселената в очите си.
В прекрасното си есе „Летният брат в зимния ден” Мария Енчева, която е отговорна и за прекрасните думи в българското издание на книгата, пише:
На въпроса защо е решил да пише за това Яп Робен отвръща простичко: липсват му литературни герои като Люсиен. И е прав: ако в даден роман въобще се появи герой с умствено изоставане, то той почти без изключение е фигурант.
„Летният брат” е от онези книги, които срещаме рядко. Книгите, които остават с нас. Книгите, за които ни е страх да мислим, но трябва да говорим. Надявам се, че ще се появи и във вашата библиотека.
Винаги съм смятала, че съм късметлийка, защото много от приятелите ми са творци и издатели. С тях разговорите винаги са интересни, а на всеки няколко месеца издават по някое книжно бижу, което ме кара да се гордея с тях. Ами хубаво е усещането да влезеш в книжарница и да видиш книга, която приятел е създал. За младото издателство „Лютиче” и неговата първа книга вече съм ви разказвала, но сега мога да отворя дума и за предстоящото заглавие – „Облачна магия”.
От години си знам да не се съмнявам във вкуса на Преси за книги, а когато прочетох синопсиса на „Облачна магия” си казах, че това е именно нейна книга. С нетърпение очаквам да прочета повече за приключенията на единадесетгодишната Стела, която се учи да „тъче време”, сприятелява се с облак и научава как да лекува раните, които загубата на любимите ни хора оставя. Книга за деца и пораснали мечтатели, „Облачна магия” е част от поредицата на Тамзин Мори, отличена в списъка на North Somerset Teachers' Book Award. Надявам се, че тя ще носи духа на детство и магия, които винаги са ме впечатлявали в поредиците на Рик Риърдън и Скарлет Томас.
Завършвам този кратък списък с книги с „Облакът Кукуландия” от Антъни Доер. Обикнах „Светлината, която не виждаме“ от първо изречение и нямам съмнение, че майсторството на думите, с които Доер гради образите си, ще ме омагьоса отново. Романът е носител на „Пулицър“, а описанието на сюжета моментално ме грабна. Възможността да прочета книга, чиято история прескача от ХѴ век в настоящето и години в бъдещето на космически кораб ме впечатли.
Открийте ме в Instagram и ми споделете коя е книгата, която вие очаквате с нетърпение през 2022 г.
コメント