Романът “Глина” от Виктория Бешлийска ни пренася в атмосферата на село Бусинци, Трънско, през 17 век. Влизаме в селото заедно със Зевна - млада жена, която търси подслон, бягайки от собственото си минало и тежко проклятие. В най-тъмната нощ на ноември, сама в бачия в края на селото, Зевна дава живот на момиченце. Нарича я Жара, като светлината, идваща от огъня.
Жара расте различна от другите момичета в селото - свободна и дръзка, тя пленява сърцата на две момчета - Боя, който повече от всичко иска да определя сам съдбата си, и Велико, чиято душа е свързана изцяло с изкуството на бусинската керамика.
Когато разбойници заплашват сигурността, поминъка и възможността на майсторите от Бусинци, да пътуват и да продават своите произведения, се сформира група представители, които да изложат проблема пред султана и да измолят защита като покажат най-доброто, на което са способни.
Не бих искала да влизам повече в детайли за сюжета, защото искам всеки читател да се потопи в тази книга и да се изгуби в нея, както го направих аз. Обикнах стила на писане на Вики, защото той ме накара да чувствам с героите, да виждам през техните очи, да преживявам с тях.
Във “Глина” Вики претворява мита за вграждането на сянка при строеж, за да добави допълнителна мистика в книгата, която наред с удивителните способности на Зевна да лекува, да усеща и да отнема болката от човешките души и тяло, правят романа подходящ за читатели, които не само се интересуват от българските култура и традиции, но и от истории с щипка мистика, които да ги карат да се запитат “А това възможно ли е?”.
Вниманието, което е отделено за проучване на традициите и историята, за да се изгради толкова пълнокръвен образ на бусинската керамика, определено заслужава възхищение! По време на Възраждането над 300 грънчарски колела и 1500 майстори са творили в село Бусинци. Съдовете, изработени от тях, най-често от глина, се придържали към традицията на старинната керамика, но носели и запазения отпечатък на школата - бусинското зелено. Днес произведения на майстори от селото могат да се видят в Лувъра и British Museum.
Историята в “Глина” стъпва не само на фолклорни мотиви, знания за свойствата на материалите и предания за техниките на майсторите, но и на исторически данни. Така в известното „Бусинско евангелие“, което е описано и в романа, има преписка от 1784 г. за грънчар на име Велико, а много от запазените белези на творбите на местните майстори, описани в романа, могат да се видят и в Музея на Бусинската керамика.
Безкрайно впечатлена съм от този роман и ми е много, много трудно да повярвам, че е дебютен! Горещо като жарава препоръчвам да добавите “Глина” към списъка си с коледни четива и ви гарантирам, че няма да съжалявате!
Видео ревю за книгата можете да видите в Instagram профила ми.