Поради някаква причина финските автори пишат криминални романи и мистерии по-добре от всеки друг.
На „Червена като кръв“ попаднах съвсем случайно разглеждайки рафта с тийн книги в книжарницата. Не бях чувала нищо за книгата, авторката Сала Симука също беше непозната за мен, но още с първото изречение от ревюто на корицата ме спечели.
„В сковаващата арктическа зима, седемнадесетгодишната Лумики Андершон влиза в тъмната стаичка на училищната си фотолаборатория и намира купчина мокри, кървавочервени банкноти.“
„Червена като кръв“ е прекрасна тийн кримка, част от поредицата „Лумики Андершон“ на Сала Симука. Действието й се развива в Тампере, Южна Финландия, където преди няколко месеца се е преместила да живее Лумики Андершон.
Лумики е интересна героиня, която ми напомни по малко за Кейт Харкър („Our dark duet“ на Виктория Шваб) и за Стийви Бел от „Truly Devious“ на Морийн Джонсън. Тя е отличничка, момиче с много таланти, което предпочита да стои на страна от училищните клюки и популярни групички. Веднага я харесах!
„За нея ден на глезене значеше четене на комикси, черна лакрица, сериозна тренировка, вегетарианско къри и най-вече усамотение. Майка й все й се чудеше как може да й е толкова добре сама. Не й ли ставаше скучно? Лумики не си направи труда да й обясни, че е по-вероятно да й доскучае в компанията на други хора, докато слуша безсмислените им разговори.“
Понеделник, 29 февруари започва като всеки друг ден. Тя пие силно черно кафе в студиото си 17 на 17 метра, върви в сковаващия студ до своята елитна гимназия за изкуства и закусва сандвич от кафетерията. Малко преди часовете да започнат се отбива до студиото за проявяване на снимки, където я посрещат десетки банкноти по 500 евро и миризма на кръв.
„Най-лесният начин да се справяш с живота бе да не се месиш в чуждите работи.“
Наистина ми хареса отношението на Лумики към живота и мистериите в него. За разлика от голяма част от героите (особено в тийн романите) тя не търси „приключения“ , за да разнообрази живота си и не се впуска в решаването на загадката заради собствения си хюбрис.
След часовете тя тръгва след своя съученик Туука, който изглежда е взел банкнотите, защото е искрено притеснена за произхода на парите и най-вече на кръвта. Съвсем предвидимо „заговорници“ се оказват директорския син, красивата и популярна дъщеря на полицай и любимото „лошо момче“ на училището.
„Положението се беше усложнило неимоверно. Тя не искаше да отиде при директора. Нито в полицията. Не искаше изобщо да се намесва […..], но и не искаше да се окаже сред тайфуна, който без съмнение щеше да се извие [….] “
Опасенията на Лумики се оказват напълно оправдани. Неусетно тя попада в свят на наркодилъри, които са готови да я убият само на база подозрението, че знае нещо за парите.
Историята беше увлекателна и напрегната. Сала Симука притежава прекрасен описателен стил на писане, който те кара наистина да усетиш атмосферата на книгата. Макар да четях „Червена като кръв“ на пейка под жаркото юнско слънце, можех почти да почувствам хапещия студ на Тампере.
Както вече споменах, Лумики е интересна героиня. Историята е организирана около нея и макар да е разказана от различни гледни точки, нито един от поддържащите персонажи не се отличаваше особено. Лумики е умна, разсъдлива, сдържана и завидно изобретателна.
„Факт. Никога не давай на хората избор, давай им прости инструкции. Не умолявай и не настоявай, просто им казвай как стоят нещата.“
Ето защо казах, че ми напомня на Кейт Харкър от Our Dark duet.
Книгата се чете на един дъх и макар действието да се развива в студената финска зима, бих я препоръчала като подходящо четиво за мързелив летен следобед. Единствената ми забележка е, че краят ми се стори малко прибързан. Сюжета беше толкова интересен, че нямаше да възразя на още стотина страници текст. (книгата е около 230стр.)
За моя радост и останалите книги от поредицата на Сала Симука – „Черна като абанос“ и „Бяла като сняг“ са преведени на български и издавани от изд. Егмонт. Макар да е част от поредица, „Червена като кръв“ може да бъде четена и самостоятелно.
Comments