“Балада за пойни птици и змии” (издателство “Екслибрис”) е четвъртата книга на Сюзан Колинс, чието действие се развива в страната Панем. Романът ни връща назад във времето, доста преди събитията в трилогията “Игрите на глада”, когато Кориолан Сноу е още ученик в Академията, обучаваща бъдещите политически лидери на Панем. Така Колинс позволява на читателите да проследят развитието му от млад ментор в десетите Игри на глада до осъзнал амбициите си и поел по пътя на политическия възход мъж.
Да бъде ментор в десетите Игри на глада е златен шанс за Кориолан да тръгне по пътя към възвръщането на блясъка на рода Сноу. Инвестирали в бизнеса с муниции, развиващ се в опустошения от войната Окръг 13, Сноу да изгубили своето богатство. Без родители и наследство, младият Кориолан носи името на стар и уважаван в Капитола род и амбицията да се изкачи до най-високите етажи на управлението.
“Ако каузата не беше благородна, как би могло да е чест да участваш в нея?”
Пътят към луксозните зали и високия ешалон на Капитола, минава през доброто му представяне като ментор. Но как би могъл да се представи добре, когато негов трибут е от най-бедния окръг на Панем - 12, при това е и момиче? Използвайки всяка удобна възможност и без да щади усилия, Кориолан трябва да успее да изведе Луси Грей жива от арената на Игрите на глада.
Залогът в игрите е нейния живот, неговото бъдеще и сърце, а “представлението не е свършило, докато не запее сойката-присмехулка”.
“Балада за пойни птици и змии” описва доста повече ужасната страна на игрите и на живота в Панем, отколкото трилогията “Игрите на глада”.
Десетите Игри на глада, тези които наблюдаваме в книгата, са брутално изживяване както за менторите, така и за трибутите. Условията са много различни от това, което познаваме от оригиналната трилогия. Всички онези черти на игрите, които ги караха да приличат на откачен Battle Royal с много мода и брокат, липсват тук. Игрите към този момент не са източник на забавление за хората в Капитола, а по-скоро се разглеждат като поредния инструмент на войната. В окръзите оказва се, че те въобще не се гледат, което в оригиналната трилогия беше абсолютно задължително.
Системата на менторите също е различна. Познавахме менторите като фигури на победители от предишни издания на Игрите, които имат за задача да се борят както със своите собствени демони, родени на арената, така и за живота на трибутите, които са им поверени. В десетите Игри на глада менторите се избират измежду най-видните ученици в Академията - галениците на богатите семейства в Капитола. Динамиката, която виждаме между ментори и трибути е много различна от тази, която познаваме от Хеймич и Катнис.
“Разбира се, когато започнеше да управлява Панем, щеше да продължи Игрите. Хората щяха да го наричат тиран, човек с железен юмрук, жесток. Но поне щеше да осигури оцеляване заради самото оцеляване и да им даде шанс да еволюират.”
Кориолан Сноу е главен герой в “Балада за пойни птици и змии”. Като наследник на някога богато семейство, той е твърдо решен да върне семейната слава. От оригиналната трилогия го познаваме като президент Сноу и знаем, че управлява с терор Панем, че убива с отрова своите политически противници и не би се спрял пред нищо, за да запази властта си. В тази книга обаче виждаме живота му от момче, което често се чувства безсилно пред обстоятелствата, което често се опитва просто да оцелее и да осигури бъдеще за баба си и своята братовчедка, до младеж, убеден че един ден ще успее да стане президент, който няма да се поколебае да предаде всеки, който му е близък. Една по една моралните му бариери падат и в края на книгата разбираме защо Сноу се оформя като героя, който познаваме от оригиналната трилогия.
Благодарение на “Балада за пойни птици и змии” си припомних колко леко и увлекателно пише Сюзан Колинс. Преди време бях прочела, че Джейми Оливър е преодолял дислексията си благодарение на една от книгите в поредицата Игрите на глада, и статията отдаваше това именно на стила на писане на Колинс. Нямам представа дали това наистина е вярно, но по себе си съдя, че наистина книгите й вървят леко и ме карат да се чувствам едновременно нетърпелива заради напрегнатия сюжет, но и спокойно да си чета.
Всички мои емоции от 48-те часа, в които четях книгата, можете да откриете тук.