“Лоша кръв. Тайни и лъжи в един стартъп от Силициевата долина” от Джон Кариру

“Да прекъснеш образованието си е едно от нещата, с които хората в Силициевата долина се хвалят”, казва Ник Билтън пред ABC News. Успешни личности като Марк Зукърбърг, Стив Джобс и Бил Гейтс, често са давани като примери в подкрепа на това, че не е нужно да си завършил колеж или университет, за да създадеш продукт, който да промени живота на хората. Подобна логика приложих и аз, когато реших, че няма да се занимавам с право. Нито едно от уменията, които днес използвам в работата си, не е свързано с нещата, които съм учила, а наличието или липсата на документ, удостоверяващ академични заслуги, никога не е било въпрос на дискусия. Има области, в които пред т.нар. dropouts (хора, които са прекъснали образованието си) няма пречки, свързани с академична квалификация, за да се реализират успешно. Медицината и научните изследвания обаче не са сред тези области. The Dropout така ABC News бяха озаглавили своя документален подкаст за Елизабет Холмс и Теранос. Създадена през 2003 г. от деветнадесетгодишната Холмс, Теранос е старт-ъп компания, специализираща в разработка на съвременни технологии за кръвни анализи. Повече от десетилетие образа на основателката й и работата на компанията са обгърнати от мистерия. Харизматична личност с въздействащо присъствие, Холмс успява да осигури финансова подкрепа за компанията си и увлича в идеята си уважавани личности като Чанинг Робъртсън, декан на факултета по инженерство в Станфорд. Известна с това, че не разкрива технологията си, от компанията обещават революция в методиката на кръвните изследвания. Малко устройство, което можете да поставите в дома си, за да ви осигури надеждни резултати за повече от сто различни кръвни теста, използвайки само капка кръв. Това обещават от Теранос - метод, който да замени болезнените кръвни тестове и създателка, която възприема себе си и мисията на компанията си като единно цяло. Технологията и историята на Елизабет са вдъхновяващи, но нереални. Петнадесет години са нужни, за да се завърши цикъла на заблуди и нереални прогнози, а Елизабет Холмс да чуе отново онова, което професор Филис Гарднър й казва още щом разбира за идеята - технологията не работи. Не знаем дали идеята на Холмс никога няма да се осъществи, защото няма доказателства, че тя е напълно невъзможна. Това, което знаем е, че разработеното от компанията Теранос не е достатъчно устойчиво, за да оправдае обещаното от създателката й. Но как всичко това е възможно? Как в продължение на повече от десетилетие една млада жена успява да убеди десетки от най-влиятелните фигури в САЩ като Хенри Кисинджър, Джордж Шулц, Дейвид Боулс и Джеймс Матис, да подкрепят идеята й финансово и да я защитават с фанатичен плам? Историята на Теранос и Елизабет Холмс е изпълнена с креативни манипулации, тактически ходове, повлияни от философията на Макиавели и култ към личността, достоен да се съревновава с този към Луи XIV. Именно нея разказва Джон Кариру в своята книга “Лоша кръв. Тайни и лъжи в един стартъп от Силициевата долина”, издавана на български език от издателство “Екслибрис”. Още преди да основе своята компания, Холмс се сблъсква със скептицизъм. Малко са хората, които биха повярвали на една тийнейджърка, която смята, че може да промени коренно методологията на кръвните изследвания. Независимо колко брилянтни са нейните идеи, Елизабет трябва да намери начин да ги “продаде” - да намери спонсори и съмишленици, които да я подкрепят. За разлика от други основатели на компании в медицинския бранш, в биографията на Елизабет липсва дълъг списък със спечелени академични надпревари, публикувани трудове или публични изяви. Тя не е и дете-чудо, макар да получава отлично образование и дори допълнителни уроци по китайски език. Малко са нещата, които я отличават от всички други студенти в Станфорд, които запленени от митологията на Силициевата долина, имат “идеи за милиони”. Очертаването на ясна граница между нея и “всички други” е първото нещо, върху което Холмс се фокусира, когато създава компанията си. От хранителните навици до начина на обличане и тембъра на гласа си, Холмс коренно променя образа си. Четири са нещата, с които бившите сътрудници в компанията най-често свързват Холмс - дълбок глас, черните й дрехи, манията й да прилича на Стив Джобс и ревностно пазен в тайна личен живот. През 80-те японския моден дизайнер Исей Мияке създава колекция от черни поло блузи, които да осигуряват комфорт и да се вписват добре както в неформална, така и в бизнес среда. Макар далеч да не е единствен, Стив Джобс е лицето, което често свързваме с тази дреха. Разбирам защо Елизабет решава да поеме по този couture път. Самата аз имам силни предпочитания към черните блузи с поло яка, притежавам повече отколкото бих си признала, а борбата да не обличам вариации на запазената марка на Джобс е всекидневна. За жените - професионалисти е очаквано да спазват не само правилата на бизнес етикета, когато говорим за стил на обличане, но и да го правят по начин, който помага за изграждане и утвърждаване на образа им. В този смисъл Холмс се правя безупречно. Желанието й да изглежда мистериозна и да бъде свързвана, дори сравнявана, със своя идол е удовлетворено. За допълни образа си на сериозна млада дама, Елизабет започва да говори с дебел глас, който е в пряк контраст с очакваното от едно слабичко, русо момиче със сини очи. Личния си живот пази в строга тайна, а спартанската й диета става известна в блогове и списания за здравословно хранене като “повишаваща продуктивността”. Всичко, което Холмс прави е насочено към изпълнение на мисията й и пълно посвещаване на компанията. Трансформацията на Холмс и начина, по който тя е възприемана от медиите и хората, извън компанията, са съвсем различни от това, което се случва в Теранос. Докато Елизабет е гост на престижни форуми като TechCrunch Disrupt и годишната среща на Клинтън фондацията, служителите й са измъчвани от постоянен стрес и параноя. Запазването на тайната на технологията е основната причина, която от Теранос изтъкват, за да оправдаят безпрецедентните мерки за сигурност в компанията. Служителите й работят под постоянно видеонаблюдение, следи се тяхната служебна и дори лична кореспонденция, а веднъж напуснали, те не могат да разкрият детайли от работата си. С твърда ръка Елизабет и нейните сътрудници неутрализират всяка заплаха за имиджа на Теранос. Лекари и бивши служители, които опитват да информират клиентите за рисковете от технологията, стават обект на заплахи, както научаваме от Джон Кариру, докато опитва да събере информация за книгата си. Дори членовете на борда на директорите не са застраховани срещу манипулациите на Холмс, която не търпи опозиция. Корпоративната култура в Теранос е основана на сляпа вяра в мисията и нейния посланик - Елизабет. Страхът е навсякъде, а лъжите стават все по-големи. Колко време може да издържи една лъжа? Благодарение на няколко смели бивши сътудници и въпреки опитите на Холмс да спре публикуването на материала на Джон Кариру, измамата зад Теранос се разкрива. Всички черти, които са омагьосвали медиите и са вдъхновявали почитателите на Холмс, днес са източник на подигравки към нея. Създателката на компанията е изправена пред доживотен затвор, а Теранос няма никаква финансова стойност. Историята на Холмс и Теранос е едновременно поучителна, предупредителна и възхитителна. Джон Кариру успява да обрисува картината на корпоративната култура и ужаса, който изпитват служителите й, по изключителен начин! Разсъжденията му върху характера на Елизабет и нейната стратегия са лишени от ирония и морални квалификации, което показва журналистическия му професионализъм. “Лоша кръв. Тайни и лъжи в един стартъп от Силициевата долина” поставя въпроса къде е границата на моралното и осъзнаваме ли до каква степен Hulste culture влияе на решенията ни и на начина, по който организираме живота си. Съветите на милениал поколението и Hustle културата, следвани сляпо от Холмс са основната причина за нейното падение. Именно т.нар. Hustle culture - вярата, че с фанатично усърдие можеш да разкриеш максималния си потенциал, е източник на заблудата й, че може да направи невъзможното реалност. Go fast break things - стремежа към разрушаване на старата система и бърз прогрес, който се оказва изключително полезен в някои сектори, не е универсална формула за успех и именно това показва историята на Теранос. Fake it ‘till you make it - друга популярна фраза, която милениал поколението повтаря, има апокалиптични последствия за клиентите на компанията и хората, които са възложили надеждите си на технологията. Колкото и невероятно да звучи Холмс не е единствената млада надежда, която пада в жертва на hustle културата и универсалните формули за успех. Разликата е единствено в магнитута, защото компанията, основана от Холмс е оценявана на девет милиарда долара преди да се срути, а повечето от нашите падения се случват на микрониво. Те могат да имат по-леки или коренно различни последици, но могат да имат същите източници. Горещо препоръчвам “Лоша кръв. Тайни и лъжи в един стартъп от Силициевата долина” от Джон Кариру! Книгата поставя много морални въпроси, свързани с развитието на технологиите и ролята на медиите в изграждането и разрушаването на представите ни за правилно и грешно. Тя е брилянтен портрет на една измама и смелостта на шепа честни хора, готови да загубят всичко, за да докажат истината.