• The Bilingual Reader

"5 – секундното правило" от Мел Робинс

Updated: Mar 21


5, 4, 3, 2, 1 …. Старт!

 През 2016г. в своя Ted Talk Тим Ърбан ни въведе в съзнанието на майсторите в изкуството на хронично отлагане на задачи. Като доц. д-р в специалността, наистина се познах в речта му и много от примерите, които посочи.

 Според неговите наблюдения, мозъка на хронично отлагащия човек е различен от този на човек, който няма този навик. Практикуващите изкуството на „след малко“ освен с фигурата на „рационалния съветник“ се съветват и с „маймунката на моменталното удоволствие“. Именно тя е тази, която надделява в определянето на действията на много от нас и е отговорна за голяма част от проблемите на хронично отлагащите хора.

 Дори в момента, пишейки това ревю в два след полунощ, осъзнавам, че днес съм се поддавала на „маймунката на моментното удоволствие“. Когато нямаш учител, родител или шеф, който да ти наложи да приключиш с дадена задача в определен срок, лесно е да се спуснеш по пързалката на отлагането и да се приземиш в мекия пясък на „е, то вече няма смисъл да го правя“. Защо да е по-лесно? Защото „чудовището Паника“, за което Тим Ърбан споменава и нарича „ангелът – пазител на вечно отлагащите задачи хора“, се появява само, когато неизпълнението на дадена задача е свързано с потенциална опасност, била тя негативна оценка в училище, офиса или обществото.

 Да не напиша ревю за книгата, която от изд. Софтпрес бяха толкова мили да ми изпратят, не би ми донесло лоша слава като блогър или читател. Значи мога да го отложа за утре. И утре. И утре… и така цяла седмица или две, докато не се самоубедя, че няма смисъл да пиша моето ревю. В този сценарии, „чудовище Паника“ няма, преки негативни последствия – също.

И така, как да се преборя с хроничното отлагане тогава?

 В своя Ted Talk Тим Ърбан казва, че тази борба трябва да започне днес, но не дава насока как да постигнем победата. Ето тук на помощ идва 5-секундното правило.

5-секундното правило е може би, най-лесния за научаване трик за повишаване на продуктивността и изкореняване на хроничното отлагане.

 Измислено и приложено за първи път от Мел Робинс, то е брилянтно в своята простота.

„В мига, в който усетиш порив да действаш за дадена цел, трябва да преброиш 5-4-3-2-1 и да се задвижиш физически, иначе мозъкът ще те спре.“

 Добре, звучи прекалено просто. Звучи и малко неприложимо.

 Ако искам да си напиша ревюто, не мога просто да стана от дивана и да седна да пиша на лаптопа. Трябва да си направя чаша с кафе, да отворя прозореца *може би трябва да полея и кактуса, така и така се въртя около балкона*, също да си открия подходящ плейлист за писане и вероятно да попадна в паяжината на YouTube. Това как ще се свърши в промеждутъка „5-4-3-2-1“ – няма шанс.

 Обективно погледнато, истинска нужда от тези неща нямам, защото ето, пиша си без кафе и музика. Само, когато започна да обмислям организацията на процеса на писане, започвам да се замислям за тях. 5-секундното правило не ми дава възможност да мисля за процеса на писане, а оставя място само за самото писане. И точно затова работи.

 Мел Робинс описва правилото като „инструмент“.

„ Правилото не улеснява извършването на тези дейности, то ги кара да се случват. Ето защо го описвам като инструмент. “

 В книгата си, Робинс разгръща теорията си за полезността на правилото и доказва ползите от него с помощта на множество постове в социалните мрежи и истории на хора, усетили ефекта му.

„ Колкото повече вярваш, че контролираш живота, действията и бъдещето си, толкова по-щастлив и преуспяващ ще бъдеш. “

 Робинс не поучава. Тя не дава готова формула за успех. Не се впуска в дълги разсъждения за корените на несигурността и колебанията на хората въобще, а говори от собствен опит. Авторката признава, че е открила правилото, в момент, в който живота й е вървял в посока, различна от желаната от нея.

 Тя не достига до идеята за правилото след дълги разсъждения и проучвания. Тя проучва и разсъждава върху правилото и неговата функционалност, след като вече е започнала да го използва.

 Като всеки друг юрист, Робинс също има склонност към дълбок анализ на всичко в живота и именно така подхожда и към новооткритата си формула за продуктивност.

„По професия съм адвокат, така че наистина задълбах в сериозни проучвания. Търсех прецеденти, доказателства и напътствия, все едно се каня да доказвам случая с 5-секундното правило пред съдебни заседатели.“

 В резултат на тези си проучвания, тя заключва, че „правилото е прост, подкрепен с проучвания метакогнитивен инструмент, който създава незабавна и продължителна поведенческа промяна.“

 Истината е, че дори да не започна да прилагам 5-секундното правило още днес и за всяка своя задача, то остана в едно кътче на съзнанието ми и знам, че ще се появява и ще напомня за себе си като контра пункт на „маймунката на моментното удоволствие“. Книгата е изпълнена с много вдъхновяващи истории от хора, използващи правилото, който са постигнали една или друга своя цел. Да, никой от тях не го е използвал, за да открие лекарство за неизлечима болест или спечелване на Нобелова награда. Но както казва и самата авторка, „не мащабните решения определят живота ни, а най-дребните“.

 Дребното ми решение да седна и да пиша без обичайните предварителни „ритуали“ е причината най-сетне да създам това ревю. Надявам се, че се е получило добре и че книгата на Мел Робинс ще достигне до повече хора, които ще се вдъхновят да използват правилото. Можем да се наречем „секундантите“ – секунданти в дуела на продуктивността срещу отлагането.

0 views

Teddie Rafailova

©2020 by The Bilingual Reader.

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now