В „Цирцея“ Маделин Милър разказва историята на нимфата – магьосница Цирцея. Както и в предишната си книга „Песен за Ахил“, Милър използва като база легендата и доразвива историята, за да ни пренесе напълно в свят на богове и магия.
Дъщеря на титана Хелиос, Цирцея е единствената от неговите деца, която не наследява неговия изпепеляващ поглед. Цирея няма звънкия глас на сестрите си, нито тяхната красота и грация. Тя често е обект на присмех в двореца на баща си, което я кара да страни от останалите. Необичайните магически способности, с които е надарена я обричат на изгнание на остров Еея в името на мира между титани и олимпийски богове.
Един от най-интересните герои в “Песен за Ахил” за мен беше този на Одисей, затова безкрайно се зарадвах, когато го срещнах отново в “Цирцея“. Заедно с екипажа си Одисей акустира на о. Еея, пътувайки си обратно към Итака. В няколкото години, които прекарва на острова, той се сближава с Церцея, която ражда и син от него.
Обвързан от любовта към съпругата си и дълга към страната си, Одисей отпътува обратно за Итака. Изгубил подкрепата на богинята Атина, пътуването му е дълго и изпълнено с препятствия. Обидата, нанесена на богинята го обрича да загуби всеки член на екипажа си преди да се завърне в родината си.
Но това далеч не удовлетворява разярената богиня на мъдростта и войната. Синът на Одисей и Цирцея е този, който Атина иска да отнеме като кръвнина за нанесената й обида. Водена от любовта към своя си и омразата си към олимпийските богове, обрекли я на самота, Цирцея се заклева никога да не позволи на богинята да отнеме Телегон.
Чрез образът на Одисей, завръщащ се от войната в Троя, Милър илюстрира пост травматичният стрес и психологическата травма на някои от войниците, завръщащи се от мисии. Съпругата и сина му го описват като “неспособен да живее в мир човек” с често сменящи се настроения и склонност към параноя. Години по-късно точно тази негова параноя ще причини и смъртта му от ръката на собствения му син – Телегон.
Но нека се върна на образа на Цирея. Нейният образ е невероятен пример за майчината любов, която надминава границите на възможното. В името на своя син Цирея се изправя сама срещу олимпийските богове, слиза до дълбините на океана, за да победи най-страшното морско чудовище и понася безропотно всяка болка.
Както споменах и в ревюто си за “Песен за Ахил”, стилът на писане на Милър ми допада изключително много. Тя е един от малкото автори, които могат да ме накарат да усетя вкуса на виното, което пият героите, да помириша морето и наистина да почувствам болката им като своя. Горещо препоръчвам книгите й и се радвам, че „Цирцея“ вече си има и български превод, благодарение на изд. Егмонт!
Comments